— Стига ма! — сряза я навъсен Боби. — Кой е детенце? Във всеки случай, ти не си.
— Нахалник! — просъска госпожица Ерма под захаросаната си усмивка.
— Направихме всичко възможно — каза Тринидад. — Жалко за Чероки, но това е положението.
В този миг вратата се отвори и влезе Чероки с обичайното облекло на Дядо Коледа. Бяла вълниста брада и развята коса покриваха лицето му почти до самите тъмни искрящи очи. На рамото си носеше торба.
Когато той влезе, всички затаиха дъх. Дори сестрите Спанглър престанаха да кокетничат и се втренчиха с любопитство във високата фигура. Боби стоеше с ръце в джобовете и гледаше мрачно дървото, в което нямаше нищо мъжко. Чероки остави торбата на пода и огледа учуден стаята. Може би си помисли, че цял рояк палави дечица се крият някъде и ще се втурнат в стаята при влизането му. Той пристъпи към Боби и му подаде ръката си в червена ръкавица с един пръст.
— Честита Коледа, момченце — поздрави го Чероки. — От елхата ще ти свалят каквото пожелаеш. Няма ли да се ръкуваш с Дядо Коледа?
— Няма никакъв Дядо Коледа — изцвили момчето. — Ти само си си сложил изкуствена козя брада. Аз не съм балама. И не ме интересуват разни куклички и тенекиени кончета. Оня, дето ни возеше, ме изменти, че ще има пушка, но няма. Искам да си ходя у дома.
Тринидад използва настъпилата тишина и стисна сърдечно ръка на Чероки.
— Много извинявай, Чероки — започна той, — но в Йелоухамър никога не е имало деца. Ние се опитахме да хванем няколко за твоето соаре, обаче в мрежата попадна само тази рибка. Той е атеист и не вярва в Дядо Коледа. Жалко, че ти си направи целия този труд. Ние със Съдника бяхме сигурни, че ще напълним цяла кола кандидати за тази олелия, но…
— Няма нищо — отвърна сериозен Чероки. — И не си струва да се тревожиш за харчлъка, бълха ме ухапала. Можем да изхвърлим всичко това на бунището. Не знам къде ми е бил умът, но хич бива ли да се не сетя, че в Йелоухамър няма деца?
Междувременно цялата компания успешно се правеше, че се е събрала на веселба.
Боби се беше оттеглил на един далечен стол и наблюдаваше картината със студен поглед и добре изписана на лицето досада. Чероки, който още не бе се отказал от първоначалната си идея, се приближи и седна до него.
— Къде живееш, момченце? — попита го почтително.
— Гара Гранит — отвърна равнодушно Боби.
В стаята стана топло. Чероки отметна качулката си, после свали брадата и перуката.
— Я! — възкликна заинтригуван Боби. — Твоята муцуна ми е адски позната.
— Да не би да си ме виждал някъде? — попита Чероки.
— Не знам, но милион пъти съм виждал снимката ти.
— Къде?
Момчето се подвоуми и отговори:
— На масата у дома.
— Я ми кажи, ако обичаш, как се казваш, приятелю.
— Робърт Ламсдън. А снимката е на майка ми. Вечер тя си я слага под възглавницата. Веднъж дори я видях как я целува, което аз не бих сторил. Но нали ги знаеш жените.
Чероки стана и повика с пръст Тринидад.
— Стой при момчето, докато се върна — каза му. — Аз мисля да сваля тези коледни дрехи и да приготвя шейната. Ще закарам момчето у тях.
— Е, безбожнико — подзе Тринидад и седна на стола, освободен от Чероки, — значи си толкова престарял и изнемощял, че нямаш сили да се занимаваш с бонбонки, дрънкулки и играчки.
— Ти не си ми симпатичен — иззлобя Боби. — Каза, че щяло да има пушка. А тук човек и цигара не може да запали. По-добре да не бях идвал.
Чероки прекара шейната до входа и Боби се настани до него. Двата хубави коня препуснаха по твърдия сняг. Чероки беше облякъл петстотиндоларовото палто от фина тюленова кожа. Одеялото, с което той загърна и двамата, беше топло и меко като кадифе.
Боби измъкна цигара от джоба си и приготви кибрита.
— Хвърли веднага цигарата! — каза Чероки с тих, необичаен за него глас.
Боби се подвоуми, после изхвърли цигарата.
— И кутията — изкомандва Чероки със същия глас.
С още по-голяма неохота момчето се подчини.
— Хей — каза Боби след малко, — ти ми харесваш. Не мога да ти обясня защо. Досега никой не ме е накарал да направя нещо против волята си.
— Я ми кажи, детенце — каза Чероки вече с познатия си глас, — ти сигурен ли си, че майка ти е целувала онзи на снимката, дето прилича на мен?
— И още как! Нали съм я виждал.
— А одеве не спомена ли нещо, че ти се ще да имаш пушка?
— Разбира се. Ще ми купиш ли?
— Утре… сладкодумнико. — Чероки извади часовника си.
— Девет и половина. Ще стигнем до гарата точно навреме за Коледа. Студено ли ти е? Сгуши се до мен, сине.