Сбогувахме се кратко, но сърдечно. Трябваше да обещаем и при най-малката възможност на връщане пак да се отбием при тях и да останем още един ден. После поехме към покрайнините на града. Край пътя видяхме и друга странноприемница. Тъкмо когато се канех да я подмина, Шарана ме спря и каза:
— Драги страннико, не продължавай! Тук вътре с усмивка ще те посрещне пак благородно гостоприемство!
— Нима вече отново ще отсядаме? Нали не сме тръгнали да правим «бирено» пътешествие и сме изминали едва двеста метра!
Но моят приятел знаеше как да ме придума. Доказа ми, че трябвало да огледаме съдържанието на пакета с храна, което не било възможно да стане на открито. А също искал да прочетем и стихотворението. Освен това една бира струвала само шест кройцера и щяла да стигне и за двама ни.
Помещението за посетители беше празно. След малко дойде една жена, наля ни от ечемиченото питие и си излезе. Останахме сами. Тогава с най-голяма тържественост отворихме пакета.
Той съдържаше масло, сирене, шунка, половин бабек, няколко парчета от сладкиш със стафиди и нещо увито в плат. Когато го разгърнахме, на бял свят се появиха десет гулдена и къс хартия, на който бе написано:
За вашето мило посещение
дължим ви туй възнаграждение.
Винаги ваш Францел.
Дадохме шумен израз на радостната си изненада. После Шарана взе да прави какви ли не предложения как по пътя да изхарчим тези пари, обаче аз му казах:
— Нищо няма да харчим, а ще ги спестим. Ще трябва да се задоволим с нашите пари, заделени за пътуването ни.
— Какво имаш там? — попита приятелят ми, щом видя кожената кесийка, която носех на гърдите си и в този момент измъкнах изпод жилетката.
— Това е моята тайна каса, където са скрити двайсетте талера, които съм заделил от хонорара си за непредвидени случаи. Тук ще сложа и тези десет гулдена.
— А не ти ли минава през ума, че може някой крадец да се досети къде носиш парите си?
— Тук изпод жилетката никой няма да успее да ми отмъкне кесията. Можеш да разчиташ на това. Слушай, туй между парчетата от сладкиша не е ли някакъв къс хартия, на която пише нещо?
— Тъй изглежда.
Той я измъкна и прочете следното:
«Защо сладкишът не е с извара, а със стафиди, ще разберете от стихотворението ми.»
— Какво пък толкова се занимава нашият Францел все с този сладкиш с извара? — подхвърлих аз.
— И за мен си остава загадка — отсече моят приятел с привидно безразличие, при което обаче очарователна руменина заля онези части на лицето му, където след време щяха да се срещнат връхчетата на мустаците му с бакенбардите.
— Вчера — продължих аз — той на няколко пъти спомена за сладкиша, и то с някаква особена интонация. Да не би това обстоятелство да е свързано някак си с изчезването на долапа със сладкиши?
— Нямам ни най-малка представа!
— Наистина ли?
— Да. Но нека поговорим за нещо друго. Какво ще кажеш за тази половинка бабек? Вижда ми се някак си твърде позната.
— Тъй ли? Ах… да… не е изключено да е половината от онзи бабек, от чиято кука ти помогнах да слезеш. Действително, несравнимият францел е срязал заради нас най-хубавия си колбас! О, Карпио, как щяхме да се изложим само, ако беше осъществил своя план!
— Щеше да е голяма беда! — съгласи се той с мен, поемайки си дълбоко дъх. — Представи си само… перушината!
— Да… перушината! Човече, заради теб щяха да ни изхвърлят на улицата! Ето какъв позор може да изживее човек, щом има за приятел един мошеник.
— Я мълчи! Нали всичко мина добре! Това беше само една идея, но никога нямаше да стигна до изпълнението й.
— Ами, ами!
— Никога! — увери ме той. — Можеш да ми вярваш, че умея да уважавам разликата между «мое» и «твое».
— Добре, добре! Вече знаем какво съдържа пакетът и нека сега прочетем стихотворението!
— Не можем ли да почакаме още малко, драги Сафо? Това «драги Сафо» прозвуча този път толкова «захаросано», че нямаше как да не ми направи впечатление. Затова се осведомих:
— Защо да чакаме? Имаш ли някаква по-особена причина?
— По-особена нямам, но иначе любопитството и напрежението ни ще се засилят още повече.
— Не съм привърженик нито на особено силно любопитство, нито на прекалено голямо напрежение. Тъй че да му хвърлим един поглед!
Извадих плика и го отворих. Тогава Шарана сложи длан върху ръката ми и каза:
— Сафо, ти си ми най-добрият приятел. Ще ми направиш ли една голяма услуга?