— Но не и още днес, нали?
— Разбира се, че още днес, понеже е възможно утре Олд Шетърхенд да не е вече там.
— Но сигурно проумявате, че така ме поставяте в огромно затруднение.
— Ясно ми е, обаче и при най-добра воля не мога да го променя. Нали ви обясних, че трябва да отида на запад, както и че за мен всяка възможност да изпълня това свое намерение е по-важна и по-ценна, отколкото работата ми във вашия хотел!
— Но какво общо има Олд Шетърхенд с всичко това?
— Най-почтително ви моля да не задавате този въпрос, понеже отговорът му е повече от ясен. Ще помоля Олд Шетърхенд да ме вземе със себе си, щом тръгне за Дивия запад.
— Откъде знаете, че ще се отправи натам?
— Знам. Че накъде иначе ще се отправи? На уестман като него мястото му е в Запада.
— Възможно е току-що да идва оттам.
— Не. Позволете да ви кажа, че един вътрешен глас ми нашепва, че той не идва от Запада, ами се кани да отиде там. Никога вече няма да ми се предложи по-добра възможност да изпълня намерението си.
— Но не сте имали и по-добра възможност да печелите пари от тази при мен.
— За мен моето намерение стои по-високо от всякакви пари.
— И си мислите, че Олд Шетърхенд ще ви вземе със себе си, а?
— Убеден съм.
— Човече! Хич не си въобразявайте!
— Защо?
— Олд Шетърхенд сигурно няма да се занимава с вас. Известно е, че той предпочита да се скита само с Винету и доколкото му е възможно, гледа да не мъкне със себе си разни натрапници. Прави изключение само за прочути хора.
— И за мен ще направи изключение.
— За вас ли, дето не сте никакъв уестман?
— Да.
— Съмнявам се.
— С ваше позволение ще ви възразя, защото моят вътрешен глас ми казва, че за мен той ще направи това изключение.
— И през ум няма да му мине! Мога да ви предскажа, че пътуването ви до Сейнт Джоузеф ще бъде напразно. Изобщо не разбирам защо сте толкова запален по Запада. При мен ви е толкова добре, колкото едва ли сте мечтали. Печелите достатъчно, за да можете в близко бъдеще да откриете собствена странноприемница.
Този път келнерът се поклони два пъти вместо един и отвърна:
— И аз смятам мястото си тук толкова хубаво, че не бих се отказал от него, ако професията ми просто не ме принуждаваше да посетя Дивия запад.
— Глупости, професия! — извика хотелиерът, явно вече разсърден. — По дяволите такава професия, да отидеш в «мрачните и кървави поля», където ще те уморят бавно на кола на мъченията. Тя не е за вас.
— Милорд, настоятелно ви моля да имате благосклонността да се откажете от подобни възгледи. Ако има човек, който да чувства вътрешен порив да поеме в тази посока, то това съм аз. Вече неведнъж съм имал честта да ви го обяснявам, но за съжаление винаги е било безуспешно.
— И никога няма да се радвате на подобен успех. Колко пъти съм ви казвал, че вашето бъдеще е тук, в Уестън! Вие сте начетен, сръчен и пестелив млад човек и в нашия град ви очаква завидно бъдеще. Няма да мине много време и ще можете да откриете тук собствено заведение!
— Но затова ще са необходими повече пари, отколкото имам!
— Не, защото сте достоен за доверие човек и аз също с удоволствие ще ви помогна да отворите в града някой хотел, «салун» [27], или нещо подобно. И за мен ще е по-добре да имам вас за конкурент, отколкото някой пришълец, който изобщо няма да се съобразява с мен и ще постъпва безогледно.
— Добрината ви, милорд, няма да има никакъв успех, защото професията ми се различава от хотелиерската.
— Стига сте ми говорили за професия! Професия е онова, което ни носи пари.
— Когато след време се завърна от Запада с обогатени познания и опит, ще печеля повече пари, отколкото когато и да било с вашата професия. Убеден съм в това. Човек, който умее да различава големия преден зъбчат мускул от трапецовидния тъй добре, както аз съм се научил, той има пред себе си съвсем по -други цели от забогатяването с продажба на спиртни напитки.
— Нищо не разбирам от вашите какви ли не мускули. Знам само, че днес ми е невъзможно да се лиша от вас. Та заминете утре след като балът свърши!
— Няма как, защото, както вече казах, е твърде възможно да не заваря Олд Шетърхенд в Сейнт Джоузеф.
— Че осведомете се по телеграфа докога е там!
— Не му знам адреса.
— Сигурно ще го намерят.
— Убеден съм, но всеки сам най-добре си върши работата! Много лесно може да му хрумне да ми изпрати отрицателен отговор, за да се отърве от мен. Не, непременно трябва да отида лично при него.
27
Типични за американския Запад от онова време, често срещани постройки, играли едновременно роля и на кръчма, и на странноприемница, и на увеселително заведение. Б. пр.