Тогава и жената на хотелиера започна да моли келнера да остане поне до следващия ден. Опита се да му обясни, че е невъзможно тъкмо в този момент да се лишат от услугите му. Ала и нейните усилия се оказаха напразни. Той й отговаряше най-учтиво, наричаше я «милейди», правеше поклон след поклон, обаче не склони да се откаже от намерението си да отпътува за Сейнт Джоузеф още същия ден. Въпреки че се държеше и изглеждаше малко комично, този млад и решителен човек ми направи приятно впечатление. Не знаех какъв е всъщност и какво смяташе да прави в Дивия запад. Споменаването на онези два мускула ме накара да предположа, че той ревностно се е посветил на похвалното лекарско изкуство. В Америка лесно може да се случи някой лекар, макар и временно да влезе в ролята на келнер. За да помогна на съдържателя на хотела да излезе от това трудно положение, аз се намесих в разговора им:
— Нека господата ми разрешат една забележка! Пътуването до Сейнт Джоузеф ще е съвсем безсмислено, защото Олд Шетърхенд не е вече там.
— Не е ли? Сигурен ли сте? Кой ви каза? — попитаха ме и двамата един през друг.
— Знам със сигурност, понеже го чух от самия него — отговорих аз.
Само след миг двамата седяха вече до мен, а съдържателят на хотела се осведоми:
— Значи сте разговаряли с него, така ли?
— Да. Идвам направо от Сейнт Джоузеф.
— Виж ти, каква изненада! Хората казват, че бил немец. Знаете ли дали е истина?
— Истина е.
— Това страшно ме радва, защото и аз съм стопроцентов немец. Знаете ли къде е роден?
— Не съм го питал.
— Разбира се! Такъв човек не бива да се разпитва като другите хора. Значи не е вече в Сейнт Джоузеф. Ами къде ли е отишъл?
— Вероятно единствено той го знае.
— Извънредно неприятно! — възкликна келнерът. — Какво ли не бих дал, само и само да успея да поговоря с него!
— Що се отнася до това, мога да ви успокоя. Той имаше намерение да предприеме само някакъв излет и пак ще се върне.
— Наистина ли? А кога, кога?
— Не е съвсем ясно. Изглежда, той очаква Винету в Сейнт Джоузеф.
— Винету? И той ли ще дойде? Това е всичко, което бих могъл да си пожелая! Ще видя и двамата — Винету и Поразяващата ръка! Моля ви, бъдете любезен и ни кажете що за човек е той! Колко е висок, много ли е широкоплещест, какви са очите му, гласът и…
— Чакайте, чакайте! — прекъснах го аз и се засмях. — Че кой може да запомни всичките ви въпроси?
— Вярно! Бях страшно припрян.
Той стана, направи дълбок поклон пред мен и продължи:
— Позволете ми, милорд, да ви задам въпросите си един по един. И така, колко е висок?
— Колкото мен.
— Широкоплещест ли е?
— Също колкото мен.
— Хм! Позволете ми да ви кажа какво ми нашепва един вътрешен глас, а именно, че този мъж сигурно е значително по-висок и по-широкоплещест! Ами каква е стойката му?
— Напета.
— Походката му?
— Когато е без кон, върви на два крака, а ако язди — на четири.
— О, моля ви, без такива шеги! Към този човек храня такива чувства, които изключват подобни остроумия. Каква брада има?
— Малка брадичка под долната устна и мустаци.
— Значи също като вас. Ами облеклото?
— Траперски дрехи от кожа на лос.
— Украсени с човешки коси?
— Не, с червени кожени ресни.
— Да, известно е, че той не обича да се кичи с варварските отличителни знаци на победата над враговете като червенокожите. Разговаряхте с него, така ли?
— Да.
— За какво?
— За различни неща.
— Разказа ли ви преживяванията си?
— Не. Но аз ядох и пих заедно с него, ходихме заедно на бръснар, писах в неговата стая, излизах с него тук-там, а дори използвах неговия леген за миене, сапун, както и кърпата му за лице.
— Какви ги говорите, милорд! Та вие сте били в много близки отношения с него, за което ви завиждам. Дано имате добрината да ми разкажете нещо повече. Дали пак ще се видите с този прочут мъж?
— Сигурно.
— Моля ви, кажете ми кога?
— Аз ще съм първият човек, който ще научи кога ще се върне в Сейнт Джоузеф.
— И дотогава ще останете тук, така ли?
— Да.
— Тогава най-сърдечно ви моля да ме вземете със себе си и да ме представите на него. Ще го направите ли, милорд?
— Хмм! Той не обича особено да прави нови запознанства, а както разбрах, тъкмо сега иска да пътува само с Винету.
— Може би, ако ме изслуша, ще размисли и ще промени решението си. Вие само ме представете, за да мога да говоря с него!
— Преди малко чух, че имате желание да се присъедините към него, но все пак размислете и не забравяйте, че той не е нито водач, нито екскурзовод.