Тя го самичка поглежда плахо,
на коледарки дружки през рамо —
погледи поглед среща… И двама
с песен изново те ги припяха.
Хор
Момко се напусто крий-
любе го и скрит намира,
поглед го и в мрак съзира…
Момко се напусто крий!
Не напусто сърце бий —
то на либе вест подава,
де се момко спотаява…
Момко се напусто крий!
Колело да се развий,
коледарки, отстъпете,
на свят момка покажете…
Момко се напусто крий!
Вънка из вратни девойка пръпна,
думи шеговни хванала вяра;
сам, да избегне глумна превара,
момко задним се в къта издръпна…
Уж в изненада сам, станеника
наколедарки сопнато свика,
и при невяста грижна пристъпи,
дигнала в ръце първенак скъпи.
С пръст го по гушка мило погали:
„Иска ли песен, гидия мали?
Татко и майци попано чедо!
Хай, та и нему двойна зареда
с отбрана песен чест ще възхвали!
Иска ли песен, аждерко мали?“
Повтор погали рожбата дивна
и към певачи со глава кивна.
Дружно се първа зареда
там при невяста скупом събраха
та со отбрана песен припяха
в майчини скути шалаво чедо.
Хор
В полунощи, време тайно,
над люлка на рожба драга,
спря се наречница блага,
прилетяла от незнайно.
Час се спря и час нарече:
„Ясно чедо, първородно,
с блага вест на време сгодно,
бог ме прати отдалече.
На честит си ден родено,
за дни още по-честити —
с тебе майка да се кити,
като с перо позлатено.
В труд, в грижи, в заборави
татку си надежда ясна…
Да расте и да порасне —
дом подигне, род прослави!
Да върви из път световни
към доброто с крепка вяра,
да не снайде зла превара
помислите му грижовни!
Дни на младостта му лека,
като зорница да са ясни —
и в сърце му да не гасне
чиста обич век до века!“
Първа зареда
И во тоя дом честити,
що го чиста вяра кити,
да не сяква все що драго —
руйно вино, мед и благо,
златно жито у амбари!
Домакин
— Чул ви господ, коледари!
Втора зареда
Бог да дава
вкъщи слава —
дни честити,
чиста съвест!
Дар в полето,
дар в сърцето —
добра мисъл,
мир и милост!
Хор
Тебе пеем, станенине,
тебе славим, господине:
много здраве бог ти прати —
имот — живот —
дом палати!
Колко здравец по гората,
колко звезди в небесата,
толкоз здраве у палати —
живот — почит —
дни благати!
Епилог
На копраля над върхове снежни
е отскочил месечко в небото,
глъхнали са в сън поля безбрежни,
само будно още бди селото —
слава слави спроти празник честни.
Коледари низ-по село ходят,
песента им се далеко счува…
Станеник ги води да споходят
дом, обичай свят къде се чува —
Бъден празник да се слави с песни.