— А Дейвид? — попита Лидия.
— Аха, Дейвид. Любопитен съм да го видя това момче след всичките тези години. Той беше сантиментален младок. Интересно как ли изглежда жена му? Той поне не се ожени за момиче с двайсет години по-младо, както онзи глупак Джордж.
— Хилда се обади с едно чудесно писмо — каза Лидия. — Току-що получих телеграма от нея, че пристигат утре.
Старецът я прониза с поглед и после се засмя.
— Все същата Лидия. Винаги е толкова добре възпитана, направо е родена с добри маниери. Наследствеността е странно нещо. Ето моите деца — само един се е метнал на мен, само един от цялото котило.
Очите му заблестяха.
— А сега познайте кой ще дойде за Коледа. Давам ви три опита и се обзалагам на пет лири, че няма да отгатнете.
Той погледна първо единия, после другия. Алфред намръщено каза:
— Хорбъри спомена нещо за някаква млада дама?
— Това ви заинтригува, нали? Сигурен бях. Пилар ще се появи всеки момент. Наредих да отидат да я посрещнат.
Алфред стреснато попита:
— Пилар?
Саймън отговори:
— Пилар Естравадос, дъщерята на Дженифър, моята внучка. Любопитен съм да я видя каква е.
Алфред извика:
— За Бога, тате, изобщо не си ни казал…
Старецът се усмихваше.
— Не, реших да го запазя в тайна. Накарах Чарлтън да пише и да уреди нещата.
Алфред обидено повтори:
— Изобщо не си ми казал…
Усмивката на стареца излъчваше коварство.
— Нямаше да има изненада! Мисля си какво ли ще бъде, ако под този покрив се появи отново млада кръв? Не съм виждал Естравадос. Интересно на кого ли прилича момичето? На баща си или на майка си?
— Татко — започна Алфред, — мислиш ли, че е разумно? Като се вземе предвид всичко…
Старецът го прекъсна:
— Разумно, разумно — само това знаеш. Твърде много мислиш за безопасност, Алфред! Винаги си бил такъв! Но не и аз! Прави каквото ти се иска и по дяволите всичко! Аз така казвам. Това момиче е моя плът и кръв, единствената ми внучка! Не ме е грижа кой е баща й и какво е правил. Тя ще живее в моя дом.
Лидия остро попита:
— Значи тя ще живее тук?
Той я стрелна с поглед.
— Нима имаш нищо против?
Тя поклати глава и се усмихна.
— Нима бих могла да се противя, щом каните някого в собствения си дом. Не, просто се чудех за нея…
— Какво се чудиш?
— Дали ще е щастлива тук.
Саймън Лий тръсна глава.
— Тя няма пукната пара. Би трябвало да бъде благодарна!
Снаха му сви рамене.
Саймън се обърна към Алфред:
— Е, нали виждаш, ще бъде една велика Коледа. Всичките ми деца край мен. Всичките ми деца! Ето, Алфред, подсказах ти! Сети ли се сега кой е другият гост?
Алфред го гледаше втренчено.
— Всичките ми деца! Сети се, момче! Хари, разбира се! Брат ти Хари!
Алфред пребледня и заекна:
— Не може да бъде! Хари…
— Той лично!
— Но нали мислехме, че е мъртъв?
— Ами, той!
— И ти ще го приемеш след всичко, което направи?
— Блудният син, а? Прав си, златният телец. Трябва да заколим този златен телец, Алфред! Трябва да поздравим с добре дошъл блудния син у дома.
Алфред каза:
— Той се отнесе с теб… с всички нас така ужасно! Той…
— Не е необходимо да изброяваме престъпленията му! Списъкът е дълъг. Но да не забравяме, че Коледа е времето за прошка. Нека посрещнем блудния син с добре дошъл.
Алфред се надигна и каза:
— Това е истински шок! Никога не съм допускал, че Хари може да прекрачи отново прага на този дом…
Саймън се наведе напред.
— Ти никога не си харесвал Хари, нали?
— След начина, по който се отнесе с теб…
Баща му се засмя и каза:
— Е, станалото-станало. Нали това е духът на Коледа, Лидия?
Пребледняла на свой ред, тя сухо отвърна:
— Виждам, че тази година доста сте мислили за Коледа.
— Искам семейството ми да е край мен. Мир и доброжелателство. Аз съм стар човек. Тръгваш ли си, скъпа?
Алфред се беше отправил към изхода. Лидия се поколеба за момент. Саймън кимна след отдалечаващия се мъж.
— Явно това го разстрои. Той и Хари не се погаждаха. Хари му се подиграваше, наричаше го „мистър Бавно, но Сигурно“.
Устните на Лидия се разтвориха и отговорът беше на върха на езика й, но като видя очаквателната физиономия на стареца, се овладя. Самообладанието й явно го разочарова и този факт й помогна да проговори: