Хари Лий беше нахълтал в стаята, но спря като закован и се втренчи в жената, седнала на един от прозоречните первази. Очите му недоверчиво шареха по черната коса и смуглата кожа на лицето.
— Велики Боже — възкликна, — вие да не сте седмата и най-красива жена на баща ми?
Пилар скочи на пода и се приближи към него.
— Аз съм Пилар Естравадос — представи се тя, — а вие трябва да сте моят вуйчо Хари.
— Значи ето коя сте вие! Дъщерята на Джени.
Пилар наивно запита:
— Защо искахте да знаете дали не съм седмата жена на баща ви? Той наистина ли е имал шест жени?
Хари се засмя.
— Не, доколкото знам, е имал само една… официално. Право да си кажа, Пил… как ви беше името?
— Да, Пилар.
— Право да ви кажа, Пилар, наистина се радвам да видя цвете като вас в този мавзолей.
— Този мавзо… не разбирам.
— Този музей на препарирани същества. Винаги съм смятал, че тази къща е грозна. Сега съм уверен, че е по-грозна от всякога!
Младата жена шокирано запротестира:
— О, не, не, тук ми харесва! Мебелите са хубави и навсякъде има килими, дебели килими, а също и много украшения. Всичко е първо качество и много скъпо.
— Виж, тук сте права — ухили се Хари. Той я погледна с удивление. — Учудвам се, като ви гледам сред…
Той млъкна, когато Лидия забързано влезе в стаята. Тя се приближи право към него.
— Здравейте, Хари! Аз съм Лидия, жената на Алфред.
— Здравейте, Лидия! — Той се ръкува с нея, като огледа интелигентното й и живо лице и одобри походката й. Малко жени умееха да се движат добре.
На свой ред Лидия го прецени и си помисли: „Изглежда груб и безскрупулен, но е много привлекателен. Не бих му се доверила нито на йота.“ Въпреки това изрече с усмивка:
— Как ви изглежда след толкова години? Съвсем различно или все същото?
— Почти непроменено — огледа се той. — Тази стая е различна.
— О, много пъти е пренареждана.
— Исках да кажа, че е различна заради вас, вие сте я променили.
— Ами да, аз…
Той се усмихна широко и дяволитото му изражение изведнъж й напомни за стария човек на горния етаж.
— Сега изглежда някак по-аристократично! Някой ми беше казал, че нашият Алфред се е оженил за момиче, чиито предци са дошли в Англия със Завоевателя.
Лидия се засмя и отвърна:
— Май че е било така, но от тях не е останало много след всичките тези години.
Хари попита:
— Как е старият Алфред? Все още ли се държи както преди?
— Не знам дали ще откриете някаква промяна в него.
— А другите? Пръснати из цяла Англия, така ли?
— Не, всички ще са тук за Коледа.
— Семейството се събира за Коледа? Какво му става на стареца? Никога не е бил сантиментален — изненада се той. — Не си спомням да го е грижа особено за семейството. Каква промяна!
— Вероятно — сухо отговори Лидия.
Пилар я наблюдаваше внимателно.
Хари каза:
— Как е старият Джордж, още ли е същата скръндза? Как само пищеше, когато се налагаше да се раздели с половин пени от джобните си пари.
Жената го прекъсна:
— Джордж е в парламента. Представител е за Уестрингъм.
— Не може да бъде. Той в парламента? Божичко, не мога да повярвам!
Хари отметна глава и се засмя.
Смехът му беше гръмогласен и прозвуча неовладяно и грубо в ограниченото пространство на стаята. Пилар зяпна, а Лидия се дръпна назад.
Изведнъж, сякаш усетил движение зад себе си, той спря и рязко се обърна. Не беше чул да влиза някой, но там тихо стоеше Алфред и безмълвно го наблюдаваше със странен израз на лицето.
Хари остана така за миг, после бавно разтегли устни в усмивка и пристъпи напред.
— Господи! — възкликна. — Това бил Алфред.
Алфред кимна.
— Здравей, Хари.
Стояха и втренчено се гледаха. Лидия затаи дъх, като си помисли: „Каква нелепост! Гледат се като две кучета.“
Пилар си каза: „Колко глупаво изглеждат застанали така… Защо не се прегърнат? Е, разбира се, че англичаните не правят така, но можеха поне да кажат нещо. Защо само се гледат?“
Най-сетне Хари наруши мълчанието:
— Е, странно е, че отново съм тук!
— Така е. Толкова много години откакто се… се изнесе.
Хари пое въздух и прокара пръст по страната си — този негов жест изразяваше враждебност.
— Да — каза той, — радвам се, че си дойдох — направи пауза, за да подчертае важността на думата — у дома.