— Мадам, чувствам се ужасно неудобно да се натрапя по този начин.
— Ти си част от семейството, момчето ми — възрази старецът. — Приеми го по този начин.
— Много сте любезен, сър.
Пилар отново влезе в стаята, седна тихо до огъня и вдигна ветрилото. Тя започна бавно да си вее с него. Очите й гледаха сериозно.
Трета част
24 декември
I
— Наистина ли искаш да остана, татко? — попита Хари. — Имам чувството, че бъркам в гнездо на разярени оси.
— Какво искаш да кажеш? — остро попита Саймън.
— Брат ми Алфред. Моят добър стар брат Алфред! Ако смея да отбележа, той не е особено доволен от моето присъствие тук.
— Той няма думата — отсече бащата. — Господарят тук съм аз.
— И така да е, ти все пак си зависим от него. Не бих искал да влоша…
— Ще направиш, каквото ти казвам.
Хари се прозя.
— Не знам дали ще мога да свикна с живота у дома. Струва ми се малко потискащ за човек, обходил света.
— По-добре се ожени и си седни на задника.
— За кого да се оженя? Жалко, че не мога да взема за жена племенницата си. Младата Пилар е дяволски привлекателна.
— Забеляза го, нали?
— Относно сядането на задника, виждам, че дебелият Джордж се е справил добре, ако съдя по външния вид. Коя е тя?
Саймън сви рамене.
— Откъде да знам. Джордж я намерил на някакво модно ревю. Тя разправя, че баща й бил пенсиониран морски офицер.
Хари каза:
— Сигурно е бил втори помощник на някое крайбрежно корито. Ако не внимава, Джордж ще си има неприятности с нея.
— Джордж — каза Саймън — е глупак.
Хари попита:
— Защо се е омъжила за него, заради пари ли?
Баща му сви рамене.
— Смяташ ли, че ще можеш да се оправиш с Алфред? — поинтересува се синът.
— Още сега — намръщено отвърна Саймън и натисна бутона на масата до себе си.
Хорбъри се появи веднага. Саймън каза:
— Помоли господин Алфред да дойде тук!
Прислужникът излезе и Хари погледна след него.
— Този приятел подслушва по вратите.
Баща му сви рамене.
— Вероятно.
Алфред забързано влезе.
— Викал си ме, татко.
— Да, седни. Мислех си, че ще трябва да организираме другояче реда вкъщи сега, когато домът ни ще има двама нови обитатели.
— Двама ли?
— Естествено Пилар ще живее тук, а Хари си е дошъл завинаги.
— Хари ще живее тук?
— Защо не, братко? — попита той.
Алфред рязко се обърна към него:
— Мисля, че сам разбираш.
— Съжалявам, но не разбирам нищо.
— След всичко, което се случи, след позорната ти постъпка, скандала…
Хари небрежно махна с ръка.
— Всичко това е минало.
— Ти се държа ужасно с татко след всичко, което той направи за теб!
— Виж какво, Алфред, не мислиш ли, че това си е негова работа, а не твоя. Щом той иска да забрави и да прости…
— Да, така искам — каза Саймън. — Все пак Хари ми е син, нали, Алфред?
— Да, но аз не одобрявам заради татко.
Бащата отново отсече:
— Хари остава тук. Това е моето решение. — Сложи ръка на рамото на Хари. — Аз винаги съм го обичал.
Алфред стана и напусна стаята с побеляло лице. Хари излезе след него, като се смееше.
Саймън седеше и се смееше тихо. Изведнъж се стресна и се огледа.
— Кой, по дяволите, е тук? А, ти ли си, Хорбъри? Друг път не се промъквай така!
— Извинете, сър!
— Както и да е. Слушай сега какво ще ти кажа. Искам всички да дойдат тук след обяда. Всички!
— Да, сър.
— Има още нещо. Когато тръгнат насам, върви с тях. И щом стигнете на половината на коридора, извикай така, че да те чуя. Измисли някаква причина. Ясно ли е?
— Да, сър.
Хорбъри слезе долу и каза на Тресилиън:
— Ако ме питаш, ще ти кажа, че този път ни очаква наистина весела Коледа.
Икономът рязко запита:
— Какво имаш предвид?
— Почакай и ще видиш. Днес е навечерието на Коледа и ми се струва, че ни очакват коледни изненади.
II
Влязоха в стаята и се спряха на вратата. Саймън говореше по телефона. Той им махна с ръка.
— Сядайте всички, само за момент да свърша разговора. „Чарлтън, Ходжкинс и Брус“ ли е? Вие ли сте, господин Чарлтън? Тук е Саймън Лий… Да, нали? Да… Не, искам да ми изготвите ново завещание… Доста време мина, откакто направих старото… Тук нещата малко се промениха… Не, не е спешно. Не бих искал да ви развалям празника. Да речем три дни след Коледа? Или по-късно? Елате тук и ще ви кажа какво искам да направите. Не, няма нищо! Не се готвя да умирам още!