Алфред и Лидия го зяпнаха. Мъжът успя да изрече:
— Портрета на баща ми? Но защо?
Поаро махна с ръка:
— Как да ви кажа? Той ще ме вдъхновява!
Лидия остро попита:
— Да не смятате, мосю Поаро, да разрешите загадката чрез ясновидство?
— Нека да кажем, мадам, че освен очите на тялото възнамерявам да използвам и очите на ума.
Тя сви рамене. Той продължи:
— След това, мосю Лий, бих искал да узная истинските обстоятелства, при които е починал вашият зет Хуан Естравадос.
Лидия попита:
— Необходимо ли е?
— Искам всички факти, мадам.
Алфред каза:
— Хуан Естравадос се скарва с друг мъж заради жена и го убива в едно кафене.
— Как го е убил?
Алфред погледна умоляващо към Лидия. Тя каза с безизразен глас:
— Промушил го е с нож. Хуан Естравадос не бил осъден на смърт, понеже е бил предизвикан. Починал в затвора.
— Дъщеря му знае ли за това?
— Струва ми се, че не.
Алфред отвърна:
— Не, Дженифър никога не й е разказвала за това.
— Благодаря ви.
Лидия изрече:
— Да не би да мислите, че Пилар — о, но това е нелепо!
Поаро помоли:
— А сега, мосю Лий, бихте ли ми казали някои факти за вашия брат — мосю Хари Лий?
— Какво искате да знаете?
— Чувам, че бил смятан за позор в семейството. Защо?
Лидия се обади:
— Това е толкова стара история, че…
Алфред я прекъсна, като цялото му лице пламна:
— Ако искате да знаете, мосю Поаро, той открадна голяма сума пари, като подправи подписа на баща ми върху един чек. Баща ми, естествено, нищо не каза. На Хари винаги му е имало нещо. Навличал си е беди по целия свят. Винаги молеше за пари, за да се измъкне от някакво положение. Бил е и в затвори тук и там.
Жена му възрази:
— Но ти не си сигурен във всичко това, Алфред.
Алфред изрече ядосано, като ръцете му трепереха:
— Хари е нехранимайко! Това е той! И винаги е бил такъв!
— Виждам, че не се обичате много — отбеляза детективът.
Алфред отвърна:
— Той мамеше баща ми, мамеше го по най-позорен начин!
Лидия въздъхна — мимолетна въздишка на нетърпение. Поаро я чу и я изгледа. Тя каза:
— Ако можеха да се намерят тези диаманти. Сигурна съм, че решението е в тях.
Поаро каза:
— Но те са намерени, мадам.
— Какво?!
Той изрече любезно:
— Намерени са във вашата миниатюрна градинка на Мъртво море…
Лидия извика:
— В моята градинка? Колко невероятно!
— Наистина ли, мадам?
Шеста част
27 декември
I
Алфред Лий изрече с въздишка:
— По-добре е, отколкото си мислех!
Току-що се бяха върнали от обявяване резултатите от разследването.
Там беше и господин Чарлтън, адвокат от старото поколение, който ги придружи до дома им. Той рече:
— А, казах ви, че процедурата ще е съвсем формална. Налага се удължаване на срока, за да може полицията да събере повече сведения.
Джордж Лий каза раздразнено:
— Всичко е толкова неприятно, толкова неприятно! Положението, в което се намираме, е ужасно! Самият аз съм убеден, че това престъпление е дело на маниак, който по някакъв начин се е промъкнал в къщата. Този Сагдън се е заинатил като магаре на мост. Полковник Джонсън трябваше да повика на помощ хора от Скотланд Ярд. Тези местни полицаи изобщо не ги бива. Дебелоглав народ. Ами да вземем например този Хорбъри! Чувам, че имал доста тъмно минало, но полицията не предприема нищо по този въпрос.
Адвокатът възрази:
— А според мен Хорбъри има задоволително алиби за въпросния период от време. Алиби, което полицията прие.
— И защо? — горещеше се Джордж. — На тяхно място щях да приема подобно алиби с голяма резервираност! Съвсем естествено е всеки престъпник да се сдобие с алиби! Полицията има задължението да го разнищи — стига, разбира се, да знаят какво да правят.
— Е — рече господин Чарлтън, — според мен не е наша работа да учим полицията какво да прави, нали така? Те са доста компетентни.
Джордж поклати глава с дълбоко съмнение.
— Трябваше да повикат хора от Скотланд Ярд. Изобщо не съм доволен от този Сагдън — може да е много усърден, но му липсва интелигентност.
— Знаете ли, не мога да се съглася с вас — настоя адвокатът. — Сагдън е свестен човек. Не обича много да си придава тежест, но винаги стига до целта.