Лидия каза:
— Уверена съм, че полицията прави всичко, което е по силите им. Господин Чарлтън, да ви предложа ли чаша шери?
Той й благодари, но отказа питието. После прочисти гърлото си и се зае да чете завещанието пред всички членове на семейството.
Прочете го с удоволствие, като отдели специално внимание на сложните юридически фрази, явно наслаждавайки се на тяхната заплетеност.
Приключи четенето, свали очилата си, избърса ги и изпитателно огледа събралите се.
Хари Лий се обади:
— Тези адвокатски изрази са малко трудносмилаеми. Защо не ни го предадете с по-прости думи?
— Но, моля ви — възмути се господин Чарлтън, — това си е съвсем обикновено завещание.
Хари каза:
— Боже мой, представям си тогава сложните!
Адвокатът му отправи укорителен поглед:
— Основните моменти от завещанието са съвсем прости. Половината от собствеността на господин Лий се наследява от неговия син господин Алфред Лий, а другата половина се разпределя между останалите му деца.
Хари се изсмя с неприятен глас, а после каза:
— Както винаги Алфред пак излезе късметлия! Половината от състоянието на баща ми! Щастливо кученце си ти, а, Алфред?
Алфред почервеня. Лидия каза рязко:
— Алфред беше верен и предан син на баща си. От години управлява имота му и се е нагърбвал с цялата отговорност.
— О, разбира се, Алфред винаги е бил послушното момченце! — иронично изрече Хари.
Алфред отвърна с рязък тон:
— Ти трябва да се смяташ за щастливец, Хари, че баща ми изобщо ти е оставил нещо!
Брат му отметна назад глава и се изсмя.
— Щеше много да се радваш, ако ме беше лишил изобщо, нали? Винаги си ме мразил.
Господин Чарлтън се покашля. Той беше свикнал към подобни неприятни сцени, които се разиграваха след прочитането на завещания. Възнамеряваше да се измъкне, преди семейната свада да приеме по-сериозни размери. Измърмори:
— Струва ми се… че… ъ-ъ-ъ… аз изпълних задължението си…
Хари попита остро:
— Ами Пилар?
Адвокатът се покашля отново, като този път това прозвуча извинително.
— Ъ-ъ-ъ… госпожица Естравадос не е упомената в завещанието.
Хари каза:
— Тя няма ли да получи дела на майка си?
Господин Чарлтън обясни:
— Ако сеньора Естравадос беше жива, тя, разбира се, щеше да наследи баща си наравно с вас, но тъй като е мъртва, нейният дял ще бъде разделен между вас.
Пилар изрече бавно със своя колоритен южняшки глас:
— Значи за мен няма нищо?
Лидия се намеси бързо:
— Мила моя, семейството ще се погрижи за това, разбира се.
Джордж Лий се обади:
— Ще можете да живеете тук, при Алфред. Нали, Алфред? Ние… вие сте наша племенница… ъ-ъ-ъ… наш дълг е да се грижим за вас.
Хилда изрече:
— Ще ни бъде приятно Пилар да е сред нас.
Хари настоя:
— Тя трябва да получи своя дял. Трябва да получи частта на Дженифър.
Господин Чарлтън измърмори:
— Трябва наистина… ъ-ъ-ъ… да тръгвам. Довиждане, госпожо Лий. Винаги можете да ме потърсите, ако има нещо…
Той набързо се измъкна. Богатият му опит му подсказа, че са налице всички необходими съставки за една семейна свада.
Когато вратата се затвори след него, Лидия се обади с ясния си глас:
— Съгласна съм с Хари. Смятам, че Пилар има право на дял. Това завещание е правено много години преди смъртта на Дженифър.
— Глупости — възрази Джордж. — Разсъждаваш много дилетантски, Лидия. Законът си е закон и ние трябва да го съблюдаваме.
Магдалин се обади:
— Наистина е неприятно и ние много съжаляваме за Пилар, но Джордж е прав. Така е, законът си е закон.
Лидия се изправи и хвана Пилар за ръката.
— Мила моя, това сигурно е много неприятно за вас. Защо не ни оставите, докато обсъдим въпроса?
Тя поведе девойката към вратата.
— Не се притеснявайте, скъпа Пилар — каза. — Оставете на мен.
Момичето бавно напусна стаята. Лидия затвори вратата и се върна.
Настъпи кратка пауза, докато всеки си поеме дъх, и тогава битката избухна с пълна сила.
Хари каза:
— Винаги си бил голяма скръндза, Джордж.
Той отвърна:
— Във всеки случай никога не съм живял на чужд гръб, нито съм бил пройдоха!