Сагдън изрече с преувеличена любезност:
— Да, но тогава не ни казахте истината и вие го знаете. Казахте ни, че сте чули вика на дядо си — само че не сте могли да го чуете оттук, защото ние с мосю Поаро проверихме това вчера.
— О! — Пилар затаи дъх.
Поаро добави:
— Намирали сте се доста близо до тази стая. Сега ще ви кажа къде според мен сте били. Били сте в нишата със статуите, която е много близо до вратата на дядо ви.
Пилар почти извика от изненада:
— О! Как разбрахте?
Той отвърна с лека усмивка:
— Господин Фар ви е видял там.
Стивън отвърна рязко:
— Не съм. Това е лъжа!
Детективът отвърна:
— Моля за извинение, господин Фар, но вие наистина сте я видели! Спомняте ли си вашата заблуда, че статуите в тази ниша са три, а не две? А онази вечер само една жена е била в бяло — мадмоазел Естравадос. Тя именно е била третата бяла фигура, която сте видели. Нали така, мадмоазел?
Пилар отвърна след кратко колебание:
— Да, така е.
Той любезно настоя:
— А сега ни кажете, мадмоазел, цялата истина. Защо бяхте там?
Момичето започна да обяснява:
— След вечеря излязох от гостната и реших да отида да видя дядо. Помислих си, че ще му е приятно. Когато обаче стигнах до завоя, забелязах, че пред вратата му има някой. Не исках да ме видят, защото знаех, че дядо заръча никой да не го безпокои тази вечер. Скрих се в нишата, за да не ме забележат. И тогава изведнъж чух ужасен шум — падаха маси, столове — тя размаха ръце — всичко падаше и се трошеше. Аз не помръднах, не зная защо. Бях изплашена. И тогава се чу онзи ужасен писък — тя се прекръсти — и сърцето ми направо спря. Тогава си казах: „Някой умря…“
— И после?
— После насам се втурнаха хора, аз излязох и се присъединих към тях.
Сагдън попита рязко:
— А защо не ни казахте нищо, когато ви разпитвахме първия път?
Пилар поклати глава:
— Не е хубаво да се казва твърде много на полицията. Помислих си, че ако ви кажа колко близо съм била до стаята на дядо, ще решите, че аз съм го убила. Затова заявих, че съм била в стаята си.
Сагдън назидателно изрече:
— Когато човек лъже, в крайна сметка самият той попада под подозрение.
Стивън Фар се обади:
— Пилар?
— Да?
— Кого видяхте пред вратата, когато стигнахте до завоя? Кажете ни.
Сагдън повтори:
— Да, кажете ни.
За момент девойката се поколеба. Отначало отвори широко очи, после ги присви. После бавно изрече:
— Не зная кой беше, защото беше тъмно. Но беше жена…
V
Сагдън огледа лицата на хората в стаята. Когато проговори, в гласа му се прокрадна най-силното раздразнение, което бе показал до този момент:
— Това е някаква бъркотия, мосю Поаро.
Детективът отвърна:
— Просто една моя идея. Бих искал да споделя с всички това, което узнах. После ще ги помоля за съдействие и така ще се доберем до истината.
Сагдън измърмори:
— Маймунски номера.
Той се облегна назад. Поаро каза:
— Да започнем с това, че очаквате обяснение от господин Фар.
Полицейският началник сви устни.
— Аз лично бих предпочел да не става пред толкова много хора. Но както и да е, нямам възражения. — И той подаде телеграмата на Стивън Фар. — А сега, господин Фар, както предпочитате да се наричате, бихте ли ми обяснили това?
Стивън пое листа. Той повдигна вежди и бавно прочете текста на глас. После върна телеграмата на Сагдън с думите:
— Да. Страшно уличаващо, нали?
Сагдън отвърна:
— Само това ли ще кажете? На вас ви е добре известно, че нищо не ви задължава да говорите, но…
Фар го прекъсна:
— Няма защо да ме предупреждавате. Виждам, че думите са на езика ви! Да, ще ви дам обяснение. Едва ли ще е много убедително, но това е самата истина. — Той помълча за миг, после продължи: — Аз не съм синът на Ебенизър Фар. Познавах обаче и бащата, и сина много добре. А сега се опитайте да се поставите на мое място. (Между другото, името ми е Стивън Грант.) В Англия съм за пръв път. Бях разочарован. Всичко и всички ми се сториха сиви и скучни. Бях се качил на един влак и там срещнах девойка. Трябва веднага да ви призная, че се влюбих в нея! Тя беше най-прекрасното, най-невероятното същество на този свят! Поговорих малко с нея във влака и още тогава взех решение да не я изпускам от очи. Като излизах от купето й, видях етикета на куфара й. Името й не ми говореше нищо, но не беше така с адреса, за който пътуваше. Бях чувал за Горстън Хол и знаех всичко за собственика на това имение. Някога е бил партньор на Ебенизър Фар и старият Еб често ми бе говорил за него. Тогава ми хрумна да отида до Горстън Хол и да се престоря на сина на стария Еб. Той беше починал, както пише и в телеграмата, преди две години, но си спомних стария Еб да казва, че не е чувал нищо за Саймън Лий от много години, от което пък прецених, че Лий вероятно няма да е чувал за смъртта на сина на Еб. Както и да е, реших, че си струва да опитам.