Хилда Лий се обади:
— Това е непочтено предположение.
Поаро се обърна към нея.
— Ще ви предложа друго, мадам. Престъплението е било дело на вашата ръка. Вие сте се промъкнали на горния етаж, за да изпълните присъда над човек, който според вас е нямал право на прошка. Вие сте такъв тип, мадам, който може да бъде безкрайно опасен в яда си…
— Не съм го убила — заяви тя.
Сагдън се намеси:
— Господин Поаро има право. Има по нещо срещу всеки, освен срещу господин Алфред Лий, господин Хари Лий и госпожа Алфред Лий.
Поаро се обади:
— А аз не бих изключил дори и тях…
Полицейският началник запротестира:
— О, хайде сега, господин Поаро!
Лидия Лий се обади:
— И какво има срещу мен, мосю Поаро?
Тя изрече думите си с лека усмивка, повдигнала иронично вежди.
Той се поклони.
— Ще подмина вашия мотив, мадам — той е очевиден. Що се отнася до останалото, онази вечер сте носели рокля от коприна с характерни шарки с наметка. Ще ви припомня факта, че Тресилиън, икономът, е късоглед и не вижда добре далечните предмети. Ще ви припомня също така, че вашата гостна е просторна и е осветена от лампиони. В онази нощ, една-две минути преди да се чуят виковете, Тресилиън е влязъл в гостната, за да вземе чашите от кафето. Той ви е видял, както му се е сторило, в позната поза до далечния прозорец, полузакрита от тежките завеси.
Тя каза:
— Той наистина ме видя.
Поаро продължи:
— Аз просто предполагам, че е възможно Тресилиън да е видял наметката на вашата рокля, нагласена така, че да се вижда до завесата на прозореца, сякаш самата вие стоите там.
Жената настоя:
— Аз стоях там…
Алфред се обади:
— Как смеете да…
Хари го прекъсна:
— Остави го да продължи, Алфред. Сега е наш ред. Как предполагате, че милият ни Алфред е убил любимия си баща, след като и двамата бяхме заедно в трапезарията?
Детективът се обърна към него.
— Това е много просто. Едно алиби е силно, когато се поднася от страна, която не е много склонна да прави това. Вие с брат си сте в лоши отношения — това е общоизвестно. Вие го предизвиквате публично. Той самият не се изказва твърде ласкаво за вас. Но да предположим, че всичко това е част от един заговор. Да предположим, че на Алфред Лий му е дошло до гуша да изпълнява прищевките на един тиранин. Да предположим, че преди време сте се срещали и сте изготвили плана си. Вие се връщате у дома. Алфред привидно роптае срещу вашето присъствие. Демонстрира ревност и неприязън към вас. Вие пък показвате презрението си спрямо него. И тогава идва вечерта на убийството, което вие толкова грижливо сте планирали заедно. Единият от вас остава в трапезарията и продължава да говори и се препира, сякаш там има двама души, които се карат. А другият се качва горе и извършва престъплението…
Алфред скочи.
— Дявол такъв! — извика.
Сагдън се беше вторачил в Поаро и попита:
— Да не искате да кажете…
Детективът изрече с глас, който изведнъж зазвуча много авторитетно:
— Трябваше да ви покажа възможностите! Това, което е можело да се случи! А какво точно се е случило, ще можем да кажем само тогава, когато преминем от външната страна на нещата към тяхната вътрешна реалност… — Направи кратка пауза, а после продължи: — Трябва да се върнем, както казах и преди, към характера на самия Саймън Лий…
VI
Настъпи мълчание. Неочаквано възмущението и горчивината бяха изчезнали. Еркюл Поаро бе покорил публиката си с магическата сила на своята личност. Те го бяха зяпнали в почуда, когато той започна да говори:
— Всичко се съдържа там. Мъртвият е фокусът и ядрото на цялата загадка! Трябва да проникнем дълбоко в душата на Саймън Лий и да видим какво ще открием там. Защото човек не живее и не умира сам за себе си. Това, което има, той предава на онези, които идват след него… Какво е можел да предаде Саймън Лий на своите деца? Горделивост например — горделивост, която в стареца е била опорочена от разочарованието от децата му. После търпеливостта. Знаем, че той е чакал с години, за да си отмъсти на някого, който му е сторил зло. Виждаме, че тази негова черта е наследена от сина му, който най-малко прилича на него в лице. Дейвид Лий също е помнел и е таял горчивина в продължение на години. От децата му единствено Хари Лий е приличал на него в лице. Тази прилика е доста поразителна, когато се вгледаме в портрета на Саймън Лий като млад. Същият орлов нос, същата челюст, отметнатата назад глава. Според мен Хари е наследил и много от маниерите на баща си — например навика да отмята назад глава, когато се смее, както и този — да прокарва пръст по брадичката си. Като вземем всички тези неща предвид и като следваме убеждението, че убийството е било извършено от човек, тясно свързан с покойника, аз проучих семейството от психологическа гледна точка. Сиреч опитах се да се спра на онези, които биха могли да бъдат възможните престъпници в психологически аспект. По моя преценка това бяха само двама — Алфред Лий и Хилда Лий, съпругата на Дейвид. Самия Дейвид го отхвърлих като възможен убиец. Реших, че човек с неговата чувствителност не би могъл да понесе гледката на едно прерязано гърло. Отхвърлих също така Джордж Лий и неговата съпруга. Независимо от техните желания, не бях убеден, че са в състояние да поемат риск. И двамата са доста предпазливи хора. Бях сигурен, че и госпожа Алфред Лий е неспособна да извърши подобно насилие. Тя носи в себе си твърде много ирония. За Хари Лий се колебаех. Той излъчваше известно усещане за груба сила, но бях почти сигурен, че въпреки своята надутост има слаб характер. Сега зная, че това е било и мнението на баща му. Той е казал, че и Хари струвал колкото останалите. Така останаха двама души, които вече споменах. Алфред Лий е човек, способен на огромно себеотрицание. Той е човек, който се е владеел и се е подчинявал на волята на друг в продължение на години, а при подобни обстоятелства никога не е изключено нещо да се пречупи. Нещо повече — той спокойно е можел да изпитва ненавист към баща си, която постепенно може да се е задълбочила, макар никога да не е била показвана. Често пъти най-кротките хора са способни на най-неочаквано насилие просто защото губят контрол над себе си, а когато това стане, то е безвъзвратно! Другият човек, в когото се усъмних, е Хилда Лий. Тя е от хората, които при определени случаи могат да пристъпят към саморазправа, макар и никога от лични подбуди. Такива хора съдят другите и изпълняват присъдите си над тях. В Стария завет има много такива герои. Иаил и Иудит например. Когато стигнах дотук, аз преразгледах обстоятелствата на самото престъпление. И първото нещо, което се набива на очи, са необичайните условия, при които е станало самото престъпление! Да се пренесем сега в стаята, където лежи мъртъв Саймън Лий. Ако си спомняте, там имаше обърнати една тежка маса и тежък стол, лампа, порцелан, чаши и прочие. Но най-впечатляващи бяха масата и столът. Те бяха от солиден махагон. Беше трудно да се проумее как евентуалната борба между този крехък човечец и неговия нападател може да доведе до обръщането на такива тежки мебели. Всичко това изглеждаше нереално. И все пак нито един човек със здрав разум не би инсценирал подобен ефект, освен ако Саймън Лий е бил убит от силен мъж, а идеята е била да се насочи подозрението върху жена или някой със слаба физика. Подобна идея обаче е крайно неубедителна, тъй като шумът от събарянето ще вдигне тревога и следователно убиецът ще разполага с много малко време, за да се измъкне. Несъмнено е било много по-добре за всеки гърлото на Саймън Лий да бъде прерязано колкото се може по-тихо. Друг необичаен момент беше завъртането на ключа отвън. И отново като че ли не можеше да се намери причина за подобно действие. Не можеше да внуши мисълта за самоубийство, понеже нищо в начина на смъртта не говореше за това. Не беше, за да внуши бягство през прозореца, понеже бягството през тях е невъзможно! А освен това подобно действие е изисквало и време, а времето трябва да е било страшно ценно за убиеца! Имаше и още едно непонятно нещо — парченце гума, отрязано от чантичка на Саймън Лий, и малка дървена клечка, които господин Сагдън ми показа. Те са били вдигнати от пода от човек, който е влязъл с първите в стаята. И отново — тези неща бяха напълно непонятни! Те не означаваха абсолютно нищо! И все пак са били там. Сами разбирате, че престъплението става все по-непонятно. В него няма порядък, липсва метод — с две думи, лишено е от всякаква разумност. А сега идваме до още една трудност. Полицейският началник Сагдън е бил повикан от мъртвия; съобщено му е било за кражба и е бил помолен да се върне час и половина по-късно. Защо? Ако причината е, че Саймън Лий е подозирал внучката си или някой друг от семейството, защо тогава не е помолил господин Сагдън да почака долу, докато самият той поговори със заподозряното лице? Ако полицейският началник е останел в къщата, тогава натискът върху заподозрения е щял да бъде много по-с