Настана мъртва тишина. После Сагдън попита тихо:
— Кога разбрахте?
Поаро отвърна:
— Не бях сигурен дотогава, докато не донесох изкуствен мустак и не го наложих върху портрета на Саймън Лий. Тогава от картината вече ме гледаше вашето лице.
Сагдън каза:
— Дано да изгние душата му в ада! Доволен съм, че го направих!
Седма част
28 декември
I
Лидия Лий каза:
— Пилар, мисля, че е по-добре да останете при нас, докато уредим нещо за вас.
Момичето учтиво отвърна:
— Вие сте много добра, Лидия. Много сте внимателна. Прощавате на хората, без да вдигате шум около това.
Лидия отвърна с усмивка:
— Все още ви наричам Пилар, макар навярно името ви да е друго.
— Да, аз всъщност се казвам Кончита Лопес.
— Кончита също е много хубаво име.
— Вие сте прекалено добра, Лидия. Но няма защо да се притеснявате за мен. Аз ще се омъжа за Стивън и ще отидем в Южна Африка.
Лидия изрече с усмивка:
— Е, това е добре.
Пилар каза с надежда в гласа:
— Понеже сте толкова мила, Лидия, мислите че някой ден ще можем да се върнем и да ви погостуваме — може би за Коледа — и тогава да опитаме от горящите стафиди, да окачим по елхата онези лъскави неща и снежните човечета?
— Естествено. Ще дойдете и ще си направим истинска английска Коледа.
— Ще бъде прекрасно. Вижте, Лидия, тази година Коледа като че ли не мина както трябва.
Лидия си пое дъх, после отвърна:
— Така е, не мина както трябва…
II
Хари каза:
— Е, довиждане, Алфред. Предполагам, че няма да ти досаждам повече. Заминавам за Хавай. Винаги съм искал да отида там, ако имам пари.
Алфред отговори:
— Довиждане, Хари. Сигурно ще ти хареса там. Дано.
Хари рече:
— Извинявай, че те тормозех толкова, старче. Имам гадно чувство за хумор. Просто понякога не мога да устоя.
Брат му отвърна с известно усилие:
— А и аз трябва да се науча да понасям шеги.
Хари изрече с облекчение:
— Е, сбогом.
III
Алфред каза:
— Дейвид, ние с Лидия решихме да продадем това място. Помислих си, че може да поискаш някои от нещата на мама — нейния стол и онази табуретка. Ти беше нейният любимец.
Брат му се поколеба за миг, после рече:
— Благодаря, че си се сетил, Алфред, но знаеш ли — мисля, че не ги искам. Не желая нищо от този дом. Смятам, че е по-добре да скъсам с миналото.
Алфред отвърна:
— Да, разбирам. Може би си прав.
IV
Джордж каза:
— Е, Алфред, довиждане. Довиждане, Лидия. Какъв кошмар преживяхме. А предстои и процесът. Предполагам, че цялата позорна история ще излезе наяве — ъ-ъ-ъ… за сина на баща ни. Човек не може да му го наложи, разбира се, но дали няма да е по-добре, ако той се изкара отявлен комунист и че го е направил, защото е мразел баща ни като капиталист? Или нещо подобно?
Лидия се обади:
— Драги Джордж, нима допускате, че човек като Сагдън ще прибегне до лъжи, за да пощади нашите чувства?
Той изрече:
— Ъ-ъ-ъ… едва ли. Разбирам ви. Все пак той трябва да е луд. Е, довиждане.
Магдалин каза:
— Довиждане. Хайде догодина да отидем на Ривиерата или просто някъде и да се повеселим като хората.
Джордж рече:
— Зависи от борсата.
Тя го укори:
— Скъпи, не бъди такъв.
V
Алфред излезе на терасата. Лидия се беше навела над една каменна саксия. Когато го чу, тя се изправи. Той рече с въздишка: