— Баща ти наистина ли е толкова болен?
— О, не бих казал. Той е изключително твърд, но знам ли, щом иска да ни събере всички на Коледа, може да е решил, че това е последната му Коледа. Ще трябва да отидем.
Тя остро изрече:
— Ти може да си говориш така, но той ще живее с години, нали?
Съпругът й се сепна и измърмори:
— Да, да, разбира се.
— Както и да е, предполагам, че ще е съвсем редно да отидем.
— Не се и съмнявам.
— Не мога да понасям другите! Алфред е толкова скучен, а Лидия ме гледа отвисоко.
— Глупости.
— Така е! А от този ужасен прислужник направо ме побиват тръпки.
— Старият Тресилиън?
— Не, Хорбъри. Промъква се навсякъде като котка и се хили като глупак.
— Но, мила, наистина не разбирам какво толкова те притеснява Хорбъри?
— Той просто ми действа на нервите! Но не се безпокой. Ясно е, че ще отидем. Не е хубаво да обиждаме стареца.
— Именно. А за коледната вечеря на прислугата…
— Моля те, Джордж, не сега. Някой друг път. Само ще се обадя на Лидия, че пристигаме утре с влака в пет и двайсет.
Магдалин забързано излезе. След като се обади, тя се качи в стаята си и седна пред писалището. Вдигна капака и затърси из отделенията. Изпопадаха купища сметки и се пръснаха по масата. Тя се опита да ги прегледа и да ги подреди, но накрая въздъхна и ги напъха обратно. Приглади платиненорусата си коса и прошепна: „За Бога, какво да правя?“
VI
На първия етаж в Горстън Хол дълъг коридор водеше към голяма стая с прозорци към входната алея. Обстановката в тази стая се характеризираше със старомоден блясък. Тежките тапети от брокат, кожените кресла, огромните вази с дракони, бронзовите скулптори — всичко в нея изглеждаше голямо, скъпо и масивно.
В огромно старинно кресло, което беше най-голямото и най-импозантното от всички в стаята, се беше разположил мършав сгърбен възрастен човек. Ръцете му, подобни на краката на граблива птица, лежаха върху облегалките. Отстрани беше подпрян бастун със златна топка на върха. Старецът беше облечен в износен син халат, а на краката си носеше домашни пантофи. Кожата на лицето му беше жълтеникава, а косите — бели.
Един инвалид — би си помислил човек, ала гордият орлов нос, тъмните и невероятно живи очи биха го накарали да промени мнението си. В стареца имаше жажда за живот.
Саймън Лий се изсмя с висок и кудкудякащ смях. После каза:
— Предаде посланието ми на госпожа Алфред, нали?
Застанал до креслото, Хорбъри отговори меко и почтително:
— Да, сър.
— Точно както ти казах, дума по дума?
— Да, сър, точно както ми казахте.
— Ти всъщност не правиш грешки. Добре ще е да не правиш и занапред, защото ще съжаляваш! И какво каза тя, Хорбъри? Какво каза господин Алфред?
Тихичко, без излишни емоции, Хорбъри повтори разговора. Старецът отново се изхили и потри ръце.
— Чудесно… Прекрасно… Сигурно са мислили и са гадали цял следобед! Чудесно! Сега ще ги повикам. Иди да ги доведеш!
Прислужникът безшумно пресече стаята и излезе.
— И, Хорбъри… — Старецът се огледа и изруга: — Този човек се движи като котка. Никога не знаеш къде е.
Той остана неподвижен в креслото си, поглаждайки брадичката си с пръсти, докато на вратата не се почука и Алфред и Лидия влязоха вътре.
— А, ето ви и вас. Седни тук, скъпа Лидия, тук до мен. Лицето ти има чудесен цвят.
— Бях навън на студа.
Алфред добави:
— Как си, татко, добре ли си почина следобед?
— Чудесно, прекрасно. Сънувах отминалите дни! Времето преди да се установя на едно място и да стана стълб на обществото.
Той отново се изхили.
Снаха му седна и се усмихна мълчаливо и тактично.
Алфред отново заговори:
— Татко, чух, че за Коледа очакваме още двама души, така ли?
— Ах, това ли било. Ей сега ще ви кажа. За мен тази Коледа ще бъде нещо наистина велико. И така, пристигат Джордж и Магдалин…
Лидия се намеси:
— Да, пристигат утре с влака в пет и двайсет.
Старият Саймън продължи:
— Горкият Джордж, толкова е празен и надут, чак ще се пръсне! Но какво да се прави, нали ми е син.
Алфред се опита да защити брат си:
— Избирателите му го харесват.
— Сигурно си мислят, че е честен — изхили се отново старецът. — В семейство Лий честни хора няма.
— Защо говориш така, татко?
— Ти си изключение, момчето ми, ти си изключение.