Цялата група го последва.
— Ето, вижте.
Към тях се движеше внушителна процесия от коне и ездачи. Имаше и няколко огромни шейни, теглени от конски впрягове, натоварени с всякакви провизии. Все едно се бяха върнали назад във времето и към тях се носеше керван от пионери заселници, поели към нов живот в девствения запад.
Един от първите ездачи свали шапката си и извика.
— Това е Том — позна го Роксан.
Друг им махна с ръка.
— Това е Елинор — обяви Макс.
Той се втурна насреща им, подхлъзваше се, падаше в снега, ала нищо не бе в състояние да го спре.
— Шест крака — тихичко рече Мисти.
— Какво? — нададе ухо Кристобал.
— Спасиха ни шест крака. Четири на коня и другите два на ездача. Шест крака. — Тя подвикна като каубой и се затича след Макс, а зад нея се вееше шалчето й, ослепително красиво на яркото слънце.
Навременната поява на храна и други неща от първа необходимост, донесени от добрите хора в „Динго“, повдигна духовете. Докато пътниците се угощаваха, мнозина се скупчиха около Том и Елинор, за да чуят удивителната история на тяхното спасение.
— Хората от курорта знаеха този път към железопътната линия, по който можеха да се придвижат конете и каруците. Далеч по удобен е от онзи, който избрахме ние, но в бурята не виждахме почти нищо. — Том поклати глава. — Били сме на метър-два от прага им, а дори не сме знаели. Не помня да ме е сполетявал такъв невероятен късмет.
— Не е било късмет — рече отец Кели. — Било е чудо. Аз лично го поръчах.
Радиостанцията на началник-влака припука и той натисна копчето.
— Слушам.
— Тук централата на „Амтрак“. „Саутуест Чийф“, обади се.
Началник-влакът едва не закрещя.
— Тук „Саутуест Чийф“, централа.
— Къде се дянахте? — попита гласът.
— Евакуирахме пътниците. В тунела сме. Докъде стигна спасителният екип?
— Просто погледни навън, Хоумър.
Всички се затичаха към края на тунела, където ги пресрещна грохотът на два хеликоптера, които увиснаха ниско във въздуха.
— Подготвили сме влак от западната страна на сипея с три напълно заредени локомотива — продължи гласът.
— Но как ще стигнем дотам? — попита Хоумър. — На пътя ни има планина от сняг. Натрупал е и от дясната страна.
— Няма да чакате дълго, вече работим по проблема. Ще поддържаме връзка.
— Разбрано — рече Хоумър.
След десетина минути чуха серия гърмежи и ето че осемметровата стена от сняг пред „Чийф“ рухна и се плъзна надолу по склона. Малките експлозиви бяха внимателно поставени на ключовите места и бяха свършили чудесна работа. И ето че се показа новият влак с вече работещи локомотиви — особено приятен звук, който зарадва всички в притихналия „Чийф“. Пътници и екипаж получиха нареждане да се скрият обратно в тунела, а в това време хеликоптерите издухаха снега, подпрял влака отдясно, и ето че „Чийф“ отново застана на релсите.
От новия влак се спуснаха стотици доброволци и се заеха да доразчистят релсите. Последва ги друг екип, който се погрижи за щетите, нанесени от свличането, а нови доброволци почистиха снега от покрива на „Чийф“. Междувременно пътниците започнаха да се качват.
Спасителната операция отне почти целия ден, а пътниците дори намериха време да се снимат и да се обадят на приятелите и семействата си с доста поукрасени разкази за своите приключения. Репортери се свързаха с някои от пътниците по клетъчните телефони и скоро новината за драматичното преживяване гръмна по целия свят. Заваляха обещания за нови репортажи още щом влакът пристигне в Ел Ей. Децата се заиграха в снега и направиха снежни ангелчета, което накара Роксан да отбележи, че „Чийф“ бил закрилян от множество такива създания.
В ранните часове на следващия ден линията бе готова, прикачиха локомотивите и ето че колелата на „Саутуест Чийф“ се завъртяха за пръв път след дългия престой. Беше уговорено влакът да спре само на някои от гарите, колкото да зареди с гориво, а пътниците да слязат и да се поразтъпчат при далеч по-благоприятни условия в Албъкърки. Когато влакът пое надолу на път към Ню Мексико, Аризона и Калифорния, пътниците направиха нещо отдавна очаквано — отдадоха се на спокойна почивка.
32
В Ню Мексико изобщо не бяха видели сняг. Тук земята бе червено-кафява и отвред се издигаха високи назъбени скали, яркооранжеви на слънцето. Този красив, макар и плашещ пейзаж бе изпъстрен с храсти пелин, а пътниците висяха по прозорците с надеждата да зърнат някое ранчо.