В Албъкърки направиха престой от около три часа, за да заредят с гориво и продукти, а и да се поразтъпчат и порадват на слънцето след изморителната битка при прохода Ратон.
Том и Елинор обявиха годежа си за радост на всички и особено на Макс. Лелия дори прегърна Том и му пожела всичко най-хубаво. Както се притискаше към Кристобал, Том се досети, че много скоро и те ще обявят официално предстоящата си сватба. Глупавото изражение на младежа говореше същото. Том и Елинор споделиха с приятелите си, че нищо чудно да повторят опита на Стив и Джули и да се венчаят във влак. Само че през лятото, добави Елинор. Нямаше да допуснат някоя лавина да прекъсне церемонията.
Близо до гарата имаше пазар, където индианки предлагаха бижута и други украшения. Един стар автобус също бе превърнат в магазин. Том и Елинор се радваха на топлото слънце и обсъждаха бъдещето си.
— Впрочем така и не ми каза при кого си била във Вашингтон, преди да се качиш на влака — рече Том. — Да не би да си имаш някоя Лелия?
— Не е: съвсем точно казано. Гостувах на баба си.
Отбиха се в малко кафене да изпият по нещо и да хапнат. Към тях се присъедини и Агнес Джоу, която ги поздрави за годежа и си поръча студена лимонада, за да им прави компания. Тя се протегна на слънцето и огледа околността.
— Понякога си мисля дали да не се пенсионирам и да дойда тук да продавам украшения на пътниците от влаковете — рече тя.
— Да се установиш тук? — попита Том и внимателно я изгледа. — Нали каза, че си се пенсионирала.
— Скоро ще стане — загадъчно отвърна тя.
— С какво всъщност се занимаваш? — поиска да знае Том.
— Ту с едно, ту с друго.
— Странен е този крадец, който връща откраднатите вещи като подаръци на Бъдни вечер.
— По-смахнато нещо не съм и чувала — съгласи се Агнес Джоу.
— Много великодушно за един мошеник — рече Елинор.
— Великодушно е силно казано, тъй като той им подари само онова, което бездруго си беше тяхно.
— Той? Или тя? — подхвърли тихо Том.
Водач индианец се качи на влака и в продължение на повече от час разказва за тукашната земя, за индианските резервати и историята на народа си. Слезе на гарата в Галъп, известна като световната индианска столица, защото множество племена, сред които хопи, зуни и акома, се събирали там.
След вечеря мнозина се стекоха в салона, за да изгледат на видео записаната от Кристобал церемония, режисирана от Макс. Стив и Джули също бяха тук, смееха се, дори се разплакаха, когато за втори път извъртяха най-важния момент. Том реши, че Стив изглежда особено изтощен. След края на филма Джули побърза да хване съпруга си за ръка и да го поведе обратно към луксозното купе на младоженците.
Беше късно през нощта, когато навлязоха в Аризона, а Том не успяваше да заспи. Облече се и тръгна по коридора. Надникна при Елинор, но тя спеше дълбоко, а не искаше да я безпокои.
Край купето на Макс му се стори, че долавя миризмата на тамян, което имаше своето напълно логично обяснение. До купето на Лелия не смееше да се приближи, да не би да се уплаши от звуците вътре. От опит знаеше, че тази жена, която даряваше с живот невинни създания като Къпи, Саси и Пити, в интимна обстановка прибягваше до доста по-първичен изказ. Бедният Кристобал нямаше представа какво го чака.
Влакът неусетно намали и спря. Том погледна навън. Това тук наистина беше гара, но май не беше предвидено да спират преди Лос Анджелис. И Том продължи напред към купето на Агнес Джоу. От грамофона все така се чуваха коледни мелодии. Вътре беше тъмно и той реши, че жената е заспала на музиката. Но ето че грамофонът взе да прескача, заповтаря един и същ стих, а после игличката застърга на празен ход. Очевидно жената спеше дълбоко и не го чуваше. Том почука по стъклото.
— Агнес Джоу? Агнес Джоу, грамофонът ти ще се повреди. — Никой не му отговори и той почука отново, този път по-силно. Стържещият звук ставаше все по-дразнещ. Том се огледа и плъзна вратата встрани.
— Агнес Джоу? — Очите му бързо привикнаха към мрака и той откри, че купето е празно. В банята не светеше, но той почука и на тази врата и отново не получи отговор. Потърси с очи раницата, изкушен отново да надникне вътре. Дръпна ципа и пъхна ръка. Вестниците ги нямаше, но той откри часовник, чифт обици и скъпи слънчеви очила. Нищо чудно да бяха на Кристобал. Ето това вече беше сигурно доказателство. Колебаеше се как да постъпи, когато по коридора се разнесоха стъпки. Той върна вещите обратно в раницата, затвори ципа, после плъзна и вратата и се скри в банята. Отправи молитва това да не е Агнес Джоу, ала желанието му не се сбъдна — вратата се отвори. Лампата светна, чуха се стъпки. Том си бе оставил малка пролука и сега надзърна през нея.