В купето бе влязла Агнес Джоу, облечена със сини панталони и пуловер; в ръката си държеше лист хартия, а изражението бе напълно сериозно. Том се надяваше да не й се наложи да използва тоалетната, но как ли щеше да се измъкне? Да я чака да заспи ли? Тя като че ли не се готвеше скоро да си ляга, тъй че какво му оставаше? Том се огледа, поколеба се дали да не седне на тоалетната и в този момент влакът отново потегли. От рязкото движение едва не загуби равновесие. Политна към стената, протегна ръка да се задържи и неволно отвори крана на душа. Обля го студена струя и той извика — само няколко думи наистина, но ако беше католик, трябваше да изтича при отец Кели да се изповяда и безброй пъти да изрече „Света Богородице“, за да изкупи греха си. Най-сетне успя да спре водата и ето че се озова очи в очи с Агнес Джоу, която го оглеждаше, като да бе любопитен екземпляр от някоя зоологическа градина.
— Здрасти, сладурче — рече Том и се ухили глуповато.
— Имаш ли нещо против да ми кажеш какво търсиш в моята баня?
Том пристъпи в купето, разтърквайки главата си с кърпа, обясни за грамофона, как е влязъл, как се е стреснал, като чул стъпки.
Обяснението можеше и да мине, стига да бе дръпнал ципа на раницата докрай. В тъмното обаче не бе забелязал своя пропуск. Агнес Джоу погледна раницата, а после отново неканения посетител.
Том реши, че атаката е най-добрата защита. Отвори раницата и извади крадените вещи.
— Би ли ми обяснила какво правят тези неща тук? Готов съм да те изслушам.
Агнес Джоу пъхна ръка в джоба си. Когато я извади и я насочи към Том, той отстъпи назад, зашеметен от шока.
Няколко минути по-късно пребледнелият като смъртник Том почука на вратата на Макс. Режисьорът се позабави с отговора, измина цяла минута, преди да му отвори.
— Нужна ми е твоята помощ — рече Том. — Трябва да повикаме и Кристобал.
Макс погледна Том и едва тогава забеляза Агнес Джоу.
— Важно е — рече Том.
Измъкнаха Кристобал от купето на Лелия, но не и преди да сломят съпротивата на дребничката дама, която изрази недоволството си с глас, който определено нямаше нищо общо с Къпи, бобъра вълшебник. Събудиха и Роксан, а също и отец Кели. Том ги поведе към салона и едва тогава се обърна към цялата група. Сложи на масата пред тях скъпите слънчеви очила на Кристобал, обувките на Макс с марката „Бруно Мали“ и сребърния кръст на отец Кели.
Един от присъстващите бе определено объркан, дотолкова, че дори не забеляза кога Агнес Джоу се е наклонила към него.
Отец Кели нададе вик, когато усети, че белезниците щракнаха върху китките му. Направи опит да се надигне, но Макс и Кристобал го спряха.
Агнес Джоу извади картата си със същото изненадващо движение, което бе зашеметило Том преди малко.
— Аз съм от полицията на „Амтрак“. Отдел „Под прикритие“. А ти си нашият крадец, Джон.
— Джон? — с недоумение я погледна Том.
— Свалих му отпечатъците от една бирена халба, преди да заседнем в прохода. Междувременно изпратих молба за изясняване на самоличността. А преди малко получих отговор. Истинското му име е Джон Конрой и не е никакъв свещеник. — Тя седна до него, а той доби такъв нещастен вид, че на Том му домъчня въпреки уличаващите обстоятелства. — Използвах номера с грамофона — продължи Агнес Джоу, — за да заблудя всички, че все в купето си стоя. Страхувах се, че ме е забелязал как обикалям и ще реши да кротува поне за известно време. Когато се съгласи да проведе службата в затрупания влак, предложих да му помогна. Вече имах основание да го подозирам и затова свалих отпечатъците му. Имах си и друга причина, разбира се. Той очевидно е католик, тъй че можеше и да ни заблуди, но направи грешки, които ме убедиха, че трябва да съм нащрек.
— Ами вещите, които открих в твоята раница? — попита Том.
— Роксан ми ги беше донесла, защото впоследствие щях да ги използвам като доказателство. Направих така, че да бъдете замесени Макс, Кристобал и ти, тъй че да пипнем Конрой, без да пострада никой друг, а и Конрой да не заподозре нещо. Задигнах кръста от купето му. Когато го сложих пред него, мислех, че ще се обърка дотолкова, че да мога да му щракна белезниците, без да окаже съпротива. Доста сръчен си, Конрой, но от опит знам, че човек винаги може да очаква изненади. А най-добре е винаги да си с един ход напред.