— Не ми е приятно да го призная, но първия път, когато отворих раницата ти, вътре имаше само вестници — рече Том.
— Знам, сетих се, че някой е ровил, и предположих, че си ти. Вестниците, които Реджина откри в боклука, бяха от раницата на Конрой. Беше я натъпкал догоре, все едно е пълна с багаж. Щом се качи във влака обаче, той се освободи от тях и разполагаше с достатъчно място да прибере плячката.
Всички погледи се извърнаха към стареца, който сякаш се бе смалил, сломен от финала с белезниците.
— Нима не искаш да ти олекне? Знам за досието ти. Имаш ли нещо против да изясним подробностите? — попита Агнес Джоу.
— Каквото е писано, това ще стане — поклати глава старецът.
Повикаха едрия Бари да стои на пост, а те отидоха в купето на мнимия свещеник и в раницата му откриха няколко от крадените вещи. Сред тях нямаше нищо особено ценно, но все пак си беше кражба.
— Смятам да ги върна на собствениците — заяви Агнес Джоу.
— Все пак има нещо неясно — рече Том. — Как така му скимна да върне онези неща? Кой крадец би се разделил с плячката си?
— Има нещо странно наистина — произнесе се Роксан, — но поне хванахме крадеца. Хайде сега да вървим да поспим.
Том си легна като по команда и се събуди в шест сутринта, когато някой почука на вратата му.
Беше Агнес Джоу с две чаши горещо кафе.
— Реших да те умилостивя, задето те будя толкова рано. — Беше облечена със сини панталони и пуловер и изглеждаше бодра и изпълнена с енергия.
— От теб би излязла страхотна актриса. Нямах представа, че ще се окажеш… нали разбираш…
— Взе ме за ексцентричка, която няма къде да отиде за празниците? Да, това е добро прикритие. С такъв човек хората споделят неща, които биха премълчали пред всеки друг. Изобличавала съм наркотрафиканти, мошеници, клептомани и много други злонамерени хора с този мой разсеян вид, с глупавите дрешки и…
— И това, че всички наричаш сладурче.
— Именно.
— Предполагам, вече и ти си разкрита.
— Нямам нищо против, не беше на шега, като ти казах, че мисля за пенсия. Време е животът да продължи.
— Ами останалото, и то ли е измислица?
— Била съм в трупата на „Ринглинг Бръдърс“, но не като трапецистка, а като ездачка. Омъжвала съм се два пъти и наистина имам голяма дъщеря. — Тя замълча смутено и добави: — И действително сме се отчуждили.
— Съжалявам, Агнес Джоу.
— Тя научила за премеждието на „Чийф“ и снощи се обади. Да се увери, че всичко с мен е наред. Доста време не бях чувала гласа й. Ще се видим в Ел Ей. Тя наистина работи в цирка, на Западния бряг. Ще направим опит да се сближим.
— Радвам се за теб. Ето ти един закъснял коледен подарък. Не ми каза защо идваш толкова рано.
— Предстои да разреша една дилема и дойдох за съвет. Получих допълнителна информация за нашия мним свещеник. Преди години са го арестували за дребни кражби… трийсет-четирийсет години оттогава. Междувременно си е живял най-примерно, имал истинска работа и тъй нататък.
— Защо се е върнал към старите навици след толкова време?
— Съпругата му, с която живял повече от трийсет и три години, починала наскоро. Говорих с него, успях да го предразположа. След смъртта й просто не знаел с какво да се захване. Чувствал се самотен, имал нужда от внимание. Имали две деца, но едното починало при злополука, другото от рак.
— Тежка съдба, наистина. Изглежда, че бракът му го е вкарал в правия път.
— Точно така. Срещала съм доста закоравели престъпници, наслушала съм се на сълзливи истории, тъй че не се размеквам лесно. Но той ми каза и нещо друго и то е в дъното на моята дилема.
— И каква точно е тя?
— Нали видя как върна повечето откраднати вещи на Бъдни вечер. Онези, които намерихме в багажа му, нямат особена стойност, пък и той остави пари, предостатъчна компенсация. Имам уверението на жертвите. Не е искал някой да пострада. Говореше единствено за съпругата си. Пък и с готовност прие да помогне, когато заседнахме.
— Сега разбирам защо ти е трудно — въздъхна Том.
— Ти как би постъпил?
— Аз самият получих втори шанс, а може би Джон Конрой също го заслужава. Ти докладва ли в полицията?
— Да, но без подробности.
— Влакът ще спира ли скоро?
— Евентуално във Фулъртън, а оттам са два часа и нещо до Ел Ей.
— Може би си струва да спрем във Фулъртън.