За автора на вируса не е известно нищо. Вървяха слухове, че това е същият побъркан инженер Герасимов, по делото на който за пръв път в практиката на петроплаховския съд бе приложен законът за защита на животните. Това дело беше шумно, така че ще напомним за него само в най- общи черти. Герасимов, човек по рождение психично неуравновесен и при това принадлежащ към онази немногочислена прослойка от нашето общество, която не разбра и не прие реформите, ненавиждаше всички тези израстъци на бъдещето, които си пробиват път към слънцето през многослойния асфалт на печалното ни битие. На тази почва у него се разви мания за преследване; за него най- главен символ на станалите в страната промени кой знае защо стана бултериерът. Може би този факт е свързан с това, че в шестнайсететажния блок, където той живееше, много хора си бяха завъдили кучета от тази популярна порода, и слизайки с асансьора, Герасимов много пъти се бе озовавал в компанията на три, четири, а понякога и пет бултериера едновременно. Всичко свърши с това, че Герасимов разпродаде своето неголямо имущество и влизайки в сериозни за човек с неговите средства дългове, също си взе бултериер.
Съседите отначало много се зарадваха на тази промяна, настъпила у Герасимов. На пръв поглед им се струваше, че тя свидетелства за сериозното желание на човека да се приспособи към изменилите се обстоятелства и да заживее накрая в крак с времето. Но когато се изясни какво име е дал Герасимов на кучето, любителите на животните от неговия дом бяха просто шокирани. Работата е там, че той нарече бултериера „Муму“1. Вечерно време Герасимов почна да излиза на разходки към близката река и се случваше той дълго да стои на брега, гледайки към средата на потока и напрегнато мислейки за нещо. Муму си играеше наоколо, понякога дотичваше до стопанина си, за да се отърка в крака му и да го погледне в лицето с доверчивите си червени очички.
Собствениците на кучета от блока, където живееше Герасимов, решиха, че тези разходки носят явно демонстративен характер. Работата, както е известно, свърши със съд; намеси се самият кмет на Петроплаховск, бивш страстен любител на бултериерите, и Герасимов бе лишен от права върху животното.
— Герасимов ненавижда всичко онова, което олицетворява Муму — каза на процеса държавният обвинител, — по-точно, Муму олицетворява всичко онова, което ненавижда Герасимов. А нали за хиляди и хиляди руснаци бултериерът стана символ на успех в живота, оптимизъм, вяра във възраждането на нова Русия! Герасимов протяга лапи към Муму само защото те са прекалено къси, за да се докопа до ония, които символизира това куче. Но ние настояваме да го лишим от права върху животното не заради тези убеждения, както и да се отнасяме към тях, не — ние настояваме за това, понеже бедното куче е заплашено от опасност!
Герасимов загуби процеса. Предполагаше се Муму, взет под закрилата на закона, да бъде пратен в елитен спецкучкарник, където доживяваха дните си бултериерите, питбулмастифите и вълкодавите на загинали капитани от бизнеса; парите за храна на Муму и за специалната клетка, в която трябваше да пратят кучето по пощата, задели лично кметът.
Може би затова и възникна слухът, че Герасимов е написал „КН-117.DIR“, за да отмъсти на кмета. На нас тази версия ни се вижда малко вероятна. Първо, програмист, способен да напише вирус от класата на „Коледна нощ“, едва ли би тръгнал да прехвърля злобата и завистта си към чуждото богатство върху невинния за нищо бултериер — той без съмнение би бил достатъчно състоятелен човек, за да си вземе ако ще и десет бултериера. Второ, Герасимов нито веднъж не се е появявал в кметството, а възможността да бъде заразен с този вирус компютър през Интернет е крайно съмнителна. И трето, което е най-важното, във версията за авторство на Герасимов отсъства всякаква логика. Както каза в съда обвинителят, Герасимов протяга лапи към Муму само защото те са прекалено къси, за да достигне някой, който би могъл да го удари през лапите както трябва. Герасимов беше прекалено страхлив, за да се реши да закачи някой от имащите реална власт. А кметът на Петроплаховск Александър Ванюков, по-известен в града с прякора Шурик Спиноза, такава власт без съмнение имаше. Между другото, той бе получил този прякор съвсем не заради философски увлечения, а защото в самото начало на кариерата си беше убил няколко човека с игла за плетене.
1
Намеква се за разказа на Тургенев „Герасим и Муму“, в който Герасим удавя в реката кучето си Муму.