Но тогава на вратата се чу почукване и веднага последва такъв стремителен бяг, че онази със засмяното лице и раздърпаната рокля бе понесена нататък в центъра на поруменялата и необуздана група деца точно навреме, за да посрещнат бащата, който се прибираше в къщи, придружен от един човек, натоварен с коледни подаръци и играчки. И какви крясъци и каква борба, и на какво нападение бе подложен беззащитният носач! Как опряха в него столове, да им служат за стълби, та да бъркат и джобовете му, да плячкосат обвитите в кафява хартия пакети, как се държаха здраво за вратовръзката му, прегръщаха врата му, удряха го по гърба и го ритаха по краката с неукротима обич! Виковете на учудване и радост, с които се посрещаше развиването на всеки пакет! Страшното съобщение, че са уловили бебето да слага в устата си кукленско тиганче и как се оказа повече от съмнително, че е погълнало изкуствения пуяк, залепен на една дървена чиния! Огромното облекчение при откриването, че уплахата е била напразна! Радостта и благодарността, и възторгът! Те всички са еднакво неописуеми. Достатъчно е, че малко по малко децата и техните чувства излязоха от стаята и спирайки се на всяко стъпало, се качиха на най-горния етаж на къщата, където си легнаха да спят и по този начин се усмириха.
И сега Скрудж наблюдаваше по-внимателно от всякога как домовладиката, след като дъщеря му се облегна мило на него, седна с нея и с майка й край собственото си огнище; и когато си помисли, че подобно същество, точно толкова изящно и многообещаващо, би могло да го назове татко и да бъде пролет в изпустялата зима на неговия живот, погледът му наистина много се замъгли.
— Бел — каза съпругът, като се обърна усмихнат към жена си, — днес следобед видях един твой стар приятел.
— Кой беше?
— Отгатни!
— Че как ще отгатна? Ц… ц, май че се сетих — добави тя в същия миг, смеейки се заедно с него. — Мистър Скрудж.
— Точно мистър Скрудж. Минавах край прозореца на кантората му; и тъй като кепенците не бяха затворени, а вътре той имаше свещ, просто не можех да не го видя. Съдружникът му е на смъртно легло, както чувам; и той седеше самичък. Съвсем сам в света, уверен съм.
— Призрако — рече Скрудж унило, — махни ме от това място.
— Казах ти, че това са сенки на отминали събития — заяви призракът. — Че са такива, каквито са, няма защо мене да обвиняваш!
— Махни ме! — възкликна Скрудж. — Не мога да го понеса!
После се нахвърли върху призрака и като видя, че той го гледа, с лице, в което по някакъв чудноват начин се бяха смесили черти от всичките лица, които му бе показал, взе да се бори с него.
— Остави ме! Върни ме! Стига си ме преследвал.
В борбата, ако това можеше да се нарече борба, при която призракът, без видима съпротива от своя страна, остана необезпокоен от усилията на противника си, Скрудж забеляза, че светлината му блести ярко и нависоко и като смътно свърза това с влиянието му върху него, грабна шапката-гасител и внезапно я нахлупи здраво на главата му.
Привидението падна под нея, така че гасителят го покри целия; но макар че Скрудж натискаше шапката с всички сили, той не можеше да закрие светлината, която струеше изпод нея като нестихващ порой върху земята.
Усети, че е изтощен и обзет от непреодолима сънливост; и подир това, че се намира в собствената си спалня. Стисна шапката за последен път, след което ръката му се отпусна; и едва имаше време да се добере до леглото, когато потъна в тежък сън.
СТРОФА ТРЕТА
ВТОРИЯТ ОТ ТРИТЕ ПРИЗРАКА
Като се събуди посред особено силно хъркане и седна в леглото да събере мислите си, Скрудж нямаше защо да чака да му кажат, че в миг ще прозвъни един часът. Той почувствува, че съзнанието му бе върнато точно навреме, специално за да разговаря с втория вестител, изпратен при него посредством намесата на Джейкъб Марли. Но усещайки, че му става неприятно студено, когато взе да се чуди коя от завесите ще отдръпне този нов призрак, собственоръчно ги отмахна всичките и като легна отново, той си установи добър наблюдателен пост около цялото легло; защото искаше да се опълчи срещу призрака в момента на появяването му и не желаеше да го изненадат и уплашат.