Джентълмените със свободен нрав, които се гордеят, че владеят разни хватки и обикновено запазват присъствие на духа при всяко положение на нещата, описват широкия обсег на капацитета си за авантюри, като твърдят, че ги бива за всичко, от игра на доцелно хвърляне на монети до човекоубийство; а между тези противоположни крайности безсъмнено се намира доста обширна и всестранна област от прояви. Без да се осмелявам да твърдя същото за Скрудж с точно такава готовност, аз нямам нищо против да ви приканя да повярвате, че той беше готов да види доста голямо разнообразие от чудновати фантоми и че нищо — от бебе до носорог — не би го учудило особено много.
Но бидейки готов почти за всичко, той ни най-малко не беше готов за нищо; и следователно, когато удари един часът и не се появи никакъв образ, обхвана го бурен пристъп на треперене. Изминаха пет минути, десет минути, четвърт час, но нищо не се появи. През всичкото това време той лежеше на кревата, същинска сърцевина и център на зарево от червена светлина, която бликна върху него, когато часовникът прогласи часа; и която, бидейки само светлина, беше по-застрашителна от цяла дузина призраци, тъй като той беше безсилен да разбере какво означаваше тя и какво целеше; навремени се боеше, че в същия този момент той представлява интересен случай на спонтанно пламване, без да има утехата да знае това. Най-после обаче започна да мисли — както вие или аз бихме помислили отначало; защото винаги именно незасегнатият от опасното положение знае какво би трябвало да се направи в случая, а и безсъмнено би го направил, — казвам, най-после той започна да мисли, че източникът и тайната на тази призрачна светлина може да е в съседната стая, откъдето, след като я проследи по-зорко, тя, изглежда, светеше. Тази идея обзе цялото му съзнание, той стана полекичка и се затътри с чехлите си към вратата.
В мига, когато ръката на Скрудж докосна ключалката, един непознат глас го повика по име и го подкани да влезе. Той послуша.
Беше неговата собствена стая. В това нямаше съмнение. Но тя беше претърпяла изненадващо преобразование. По стените и тавана беше окачена толкова жива зеленина, че помещението приличаше на същинска горичка; отвред блестяха лъскави зрънца. Твърдите листа на бодлива зеленика, имел и бръшлян отразяваха светлината, сякаш там бяха разпръснати множество малки огледалца; а към комина се извиваха с гръмогласен рев такива пламъци, каквито това обикновено мъждукащо огнище никога не бе познавало по времето на Скрудж или на Марли, а и на много, много отминали зими. Отрупани на пода и образуващи нещо като трон, се виждаха пуйки, гъски, дивеч, домашни птици, пача, големи парчета месо, прасета-сукалчета, дълги венци от суджуци, коледни пирожки със стафиди и смокини, сливови пудинги, качета със стриди, парещи кестени, червенобузести ябълки, сочни портокали, сладки ароматични круши, огромни богоявленски кейкове и кипящи съдове с пунш, които обвиваха стаята с уханната си пара. Отпуснал се свободно на това седалище, се виждаше един развеселен гигант, да ти е драго да го гледаш; в ръката си държеше грейнал факел, наподобяващ по форма рога на изобилието, и го издигаше високо нагоре, за да облее със светлината си Скрудж, когато той влезе, озъртайки се около вратата.
— Влез! — възкликна призракът. — Влез и ме опознай по-добре, човече!
Скрудж влезе плахо и сведе глава пред този дух. Той не беше твърдоглавият Скрудж от миналото; и макар погледът на духа да беше ясен и добър, той не искаше да го срещне.
— Аз съм Духът на настоящата Коледа — заяви привидението. — Погледни ме!
Скрудж стори това почтително. Той беше облечен само в проста, наситенозелена роба или мантия, обшита с бяла кожа. Тази дреха се спускаше така свободно около тялото му, че широката му гръд беше гола, сякаш той считаше, че е под достойнството му да бъде защитен и прикрит по изкуствен начин. Нозете му, които се виждаха изпод богатите гънки на дрехата, също бяха голи; а на главата му нямаше никакво друго покривало, освен венец от имел, от който тук-там се провесваха бляскави ледени шушулки. Тъмнокафявите му къдри бяха дълги и падаха свободно; така свободни като приветливото му лице, искрящите му очи, отворената му ръка, веселия му глас, непринуденото му държане и излъчващата се от него радостна атмосфера. Около кръста му беше запасана старинна ножница; но в нея нямаше никаква сабя и древният оръжеен калъф бе разяден от ръжда.
— Никога по-рано не си виждал такъв като мене! — възкликна призракът.