— Никога — отвърна Скрудж.
— Никога ли не си се разхождал с по-младите членове на моето семейство; имам пред вид (защото аз съм много млад) по-възрастните ми братя, родени през последните години? — продължи призракът.
— Струва ми се, че не — каза Скрудж. — Боя се, че не съм. Много братя ли си имал, призрако?
— Повече от хиляда и осемстотин — заяви призракът.
— Огромно семейство за прехранване! — промърмори Скрудж.
Духът на настоящата Коледа се изправи.
— Призрако — покорно каза Скрудж, — отведи ме където желаеш. Снощи тръгнах по принуда и получих урок, който действува сега. Тази вечер, ако изобщо имаш какво да ме научиш, нека извлека полза от него.
— Докосни наметалото ми.
Скрудж стори каквото му казаха и го държеше здраво.
Бодлива зеленика, имел, бръшлян, пуйки, гъски, дивеч, домашни птици, пача, месо, суджуци, стриди, пайове, пудинги, плодове и пунш, всички изчезнаха в миг. Също и стаята, огънят, аленият блясък, нощният час; и двамата се озоваха на градските улици, в коледното утро, където (защото студът беше остър) се чуваше груба, но енергична и не неприятна музика, идваща от това, че хората остъргваха снега от паважа пред жилищата си и от покривите на къщите си, където момчетата изпитваха луда радост, като наблюдаваха как той тупва долу на пътя и се разпръсква в изкуствени малки снежни бури.
Лицата на къщите изглеждаха доста черни, а прозорците още по-черни, в противовес на гладката бяла снежна пелена върху покривите и на по-мръсния сняг на земята, чийто последен пласт беше разоран на дълбоки бразди от тежките колела на каруци и товарни коли; бразди, които се пресичаха едни други стотици пъти там, където големите улици се отклоняваха; и образуваха преплетени канали, трудни за проследяване в гъстата жълта кал и ледена вода. Небето беше мрачно, а най-късите улици бяха задушени от мръсна мъгла, полуразсеяла се, полусмразена, чиито по-тежки частици се стелеха надолу в дъжд от малки саждени пръски, сякаш всички комини във Великобритания се бяха подпалили по общо съгласие и изригваха пламъци колкото им душа иска. Нямаше нищо много весело във времето, нито в града, и все пак навън се чувстваше някаква жизнерадостна атмосфера, която и най-чистият леден въздух и най-светлото лятно слънце напразно биха се опитали да разпръснат.
Защото хората, които ринеха снега от покривите, бяха изпълнени с радост и веселие, като се провикваха едни на други от парапетите и от време на време си разменяха шеговито снежни топки — къде по-добронамерени оръжия от много словесни шеги — и се смееха сърдечно, ако топката улучеше, и не по-малко сърдечно, ако не улучеше. Дюкяните за домашни птици все още бяха наполовина отворени, а магазините за плодове сияеха в своето великолепие. Имаше големи, кръгли, шкембести кошници с кестени, на вид като жилетките на весели стари джентълмени, които са се отпуснали на вратите и се катурват на улицата с целия си старчески разкош. Имаше червендалести, кафяволики, пълнокръсти глави испански лук — лъснали в дебелината си като испански кюрета, те напразно намигаха дяволито от полиците си на девойките, които минаваха край магазина и поглеждаха въздържано окачения на вратата имел. (Според един стар английски обичай, ако девойка и момък се озоват на Бъдни вечер под клонче или венец от имел, трябва непременно да се целунат) Имаше круши и ябълки, скупчени във високи, грейнали от свежест пирамиди, имаше чепки грозде, които с присъщата на търговците щедрост бяха окачени да висят от поставени на видни места куки, та при вида им устата на хората да се наливат със сладост гратис, когато минават наблизо, имаше купища едри лешници, мъхести и кафяви, припомнящи с уханието си за отдавнашни разходки в гората и за приятно шумолене на сухи листа, в които краката ти са потънали до глезените, имаше ябълки за печене от Норфък, тантурести и смугли, които правеха жълтия цвят на портокалите и лимоните да изпъква и с насъбраната си тъй накуп сочност настойчиво умоляваха и подканваха хората да ги отнесат у дома в книжни кесии и да ги изядат след вечеря. Рибите, същинско злато и сребро, поставени в стъклен съд сред тези превъзходни плодове, макар и от нечувствителна и студенокръвна раса, сякаш знаеха, че нещо става, и всички до една се движеха задъхани, като обикаляха и обикаляха своя малък свят с ленива и безстрастна възбуда.
Бакалниците! О, бакалниците! Почти затворени, със спуснати може би два кепенка или един, но през тези пролуки какво ли не се виждаше! Не само че блюдата на везните издаваха весел звук, като докосваха тезгяха, или че канапът така бързо се размотаваше от ролката, или че железните кутии за чай тракаха, когато ги вдигаха и сваляха, също както при жонгльорски фокуси, или че дори смесените ухания на чай и кафе бяха тъй приятни за носа, или даже, че стафидите бяха в такова изобилие и тъй превъзходни, бадемите така удивително бели, пръчките канела тъй дълги и прави, другите подправки тъй прелестни, захаросаните плодове така жебирани и поръсени със стопена захар, та караха и най-безстрастните зяпачи да премаляват, а след това да ги заболява жлъчката. И не беше само това, че смокините бяха влажни и месести, или че френските сливи руменееха със своята скромна тръпчивост в така богато украсените си кутии, или всичко беше хубаво за ядене и в коледното си облекло. Но и всички купувачи така бързаха, бяха тъй нетърпеливи при изпълнените с надежди обещания на коледния ден, че се бутаха един друг на вратата, блъскаха грубо кошниците си, оставяха покупките си на тезгяха и се върщаха тичешком да си ги вземат, извършваха стотици подобни грешки във възможно най-добро настроение. А бакалинът и помощниците му бяха тъй щедри и бодри, сякаш лъскавите изкуствени сърца, с които закопчаваха отзад престилките си, можеха да бъдат истинските им, та всички да ги виждат и коледните чавки да ги кълват, ако им хрумне.