И тогава се изправи мисис Крачит, съпругата на Крачит, облечена бедно в два пъти преобръщаната рокля, но смело накичена с панделки, които са евтини и за шест пенса представляват добро украшение; и тя постла масата, подпомогната от Белинда Крачит, втората й дъщеря, също смело накичена с панделки; докато мастър Питър Крачит мушна вилица в тенджерата с картофите, а краищата на огромната яка на ризата му (лична собственост на Боб, предоставена на неговия син и наследник в чест на празника) се озоваха в устата му. Голяма радост му доставяше това контешко облекло и той жадуваше да покаже ризата си в модните паркове. А сега две по-малки Крачитчета, момче и момиче, се втурнаха бързешком, като крещяха високо, че от пекарницата се носел дъх на гъска и я познали, че е тяхната. Опиянени от сладки мисли за градински чай и лук, тези малки Крачитчета затанцуваха около масата и възвеличиха мастър Питър Крачит до небесата, докато той (не горд, макар че яките му едва не го задушаваха) раздуха огъня, докато бавно завиращите картофи забълбукаха и зачукаха по капака на тенджерата да ги извадят навън и да ги обелят.
— Какво ли пък се е случило с милия ви баща? — забеляза мисис Крачит. — И брат ви, Мъничкия Тим! А и Марта миналата Коледа не закъсня дори с половин час.
— Ето ти я Марта, мамо! — каза една девойка, като влизаше.
— Ето ти я Марта, мамо! — извикаха двете малки Крачитчета. — Ура! Ама каква гъска има, Марта!
— Гледай ти, миличка, колко късно идваш! — възкликна мисис Крачит, като я целуна десетина пъти и ревностно и услужливо й свали шала и бонето.
— Снощи имахме да свършим доста работа — отвърна девойката, — а тази сутрин трябваше да разчистим, майко!
— Е! Няма значение, щом като си дошла — каза мисис Крачит. — Седни до огъня, миличка, и се стопли, господ да те благослови!
— Не, не! Татко си идва — извикаха двете малки Крачитчета, които бяха навсякъде в едно и също време. — Скрий се, Марта, скрий се!
Така че Марта се скри и вътре влезе дребният Боб, бащата, като най-малко три фута от шала му, без да се смятат ресните, висяха надолу по него, а изтънелите му дрехи бяха изкърпени и изчеткани, за да изглеждат подходящи за празника, а Мъничкия Тим беше на рамото му. Горкичкият Мъничък Тим, той носеше малка патерица, а краката му се подкрепяха от желязна рамка!
— Я, къде е нашата Марта? — провикна се Боб Крачит, като се огледа наоколо.
— Няма да дойде — заяви мисис Крачит.
— Няма да дойде! — каза Боб, като доброто му настроение изведнъж се помрачи; защото той бе изпълнявал ролята на чистокръвен кон на Тим по целия път от черквата и си бе дошъл вкъщи изправен на задните си крака. — Да не дойде за Коледа!
Марта не искаше да го разочарова, дори и на шега; така че тя се появи преждевременно иззад вратата на килера и се втурна в прегръдките му, а двете малки Крачитчета са засуетиха около Мъничкия Тим и го отнесоха в пералнята, за да чуе как пудингът пее в медения съд.
— И как се държа Малкия Тим? — запита мисис Крачит, след като се подигра добродушно на Боб за лековерието му, а той напрегръща дъщеря си колкото му сърце искаше.
— Добър като ангелче — заяви Боб, — дори и още по-добър. Той някак си много размишлява, като седи самичък толкова дълго и му хрумват какви ли не странни неща. На идване тук изрази надеждата, че хората са го забелязали в черквата, защото е сакат, и че може да им е било приятно да си спомнят на Коледа кой е извършил чудото, сакати просяци да вървят и слепци да проглеждат.
Гласът на Боб трепереше, когато той им разказваше това, и затрепера още повече, когато каза, че Мъничкия Тим е започнал да става силен и як.
Чу се тропотът на енергичната му малка патерица по пода и Мъничкия Тим се върна, преди да бе изречена друга дума, а брат му и сестра му го съпроводиха до столчето му край огъня; и докато Боб, подгъвайки нагоре ръкавелите си — сякаш, горкичкият, мислеше, че могат да станат още по-протрити и овехтели, — направи в една каца някаква гореща смес от джин и лимони, като я бъркаше и бъркаше, а после я сложи на горния ръб на решетката в камината да къкри; мастър Питър и двете вездесъщи малки Крачитчета отидоха да донесат гъската, с която скоро се завърнаха в тържествена процесия.
Последва такава суматоха, та можехте да си помислите, че една гъска е най-рядката птица на тоя свят; пернат феномен, в сравнение с който черният лебед е нещо съвсем обикновено — и истината е, че в тази къща работата стоеше горе-долу така. Мисис Крачит сгорещи до съсканме соса (предварително приготвен в малка тенджерка); мастър Питър смачка картофите с невероятна енергия; мис Белинда подслади ябълковото пюре; Марта избърса горещите чинии; Боб сложи Мъничкия Тим в едно ъгълче до себе си край масата; двете малки Крачитчета наредиха столове за всички, не забравяйки и себе си, и като застанаха на пост, взеха да тъпчат лъжиците в устата си, за да не закрещят, че искат от гъската, преди да е дошъл редът им да им сипят. Най-после сложиха чиниите и прочетоха молитвата. Тя бе последвана от напрегната пауза, докато мисис Крачит, оглеждайки бавно целия готварски нож, се приготви да го мушне в гръдната част. Но когато стори това и когато отдавна очакваната струя на плънката избликна, около цялата маса се надигна шепот на удоволствие, и дори Мъничкия Тим, подбуждан от двете малки Крачитчета, взе да удря по масата с дръжката на ножа си и извика „Ура!“ със слабия си глас.