Скрудж сведе глава, като чу духът да цитира собствените му думи и цял бе обладан от разкаяние и мъка.
— Човече — издума призракът, — ако имаш човешко, а не каменно сърце — въздържай се от това пагубно лицемерие, докато не си открил какъв е излишъкът от населението и къде се намира. Ти ли трябва да решаваш кои хора да живеят и кои да умрат? Може би пък в божиите очи ти имаш по-малко стойност и по-малко ти подобава да живееш, отколкото милиони хора, подобни на детето на този бедняк. О, господи! Да чуваш как насекомото на листото се произнася за прекалено големия брой негови гладни братя в прахта!
Скрудж се сви пред упрека на призрака и треперейки, наведе очи към земята. Но бързо ги вдигна, като чу собственото си име.
— Мистър Скрудж! — възкликна Боб. — Ще вдигна наздравица за мистър Скрудж, източника на този пир!
— Източник, как не! — провикна се мисис Крачит, почервеняла. — Де да ми беше тук. Бих го нагостила аз него с ругатни, с които да пирува, и се надявам, че би ги изял с охота.
— Мила моя — каза Боб, — децата! Коледа е.
— Та на Коледа ли трябва да се пие за здравето на такъв омразен, стиснат, жесток, безчувствен човек като мисттър Скрудж? Знаеш го, че е такъв, Робърт! Никой не знае това по-добре от тебе, клетнико!
— Мила моя — отвърна меко Боб, — Коледа е.
— Ще вдигна наздравица за него само заради тебе и празника — съгласи се мисис Крачит, — а не заради него. Да живее дълго! Весела му Коледа и честита Нова година! Ще е много весел и много честит, не се и съмнявам!
Децата също вдигнаха наздравица след нея. Това беше първата им проява, в която нямаше сърдечност. Тим пи последен, но пет пари не даваше за такава наздравица. Скрудж беше страшилището на семейството. Споменаването на името му хвърли върху празненството мрачна сянка, която не се разсея цели пет минути.
След като тя отмина, те се развеселиха десет пъти повече от преди, само поради облекчението, че Злия Скрудж вече не ги тревожеше. Боб Крачит им каза как е хвърлил око на една служба за мистър Питър, която би донесла, ако му бъде осигурена, цели пет шилинга и шест пенса седмично. Двете малки Крачитчета се разсмяха здравата при мисълта, че Питър може да стане бизнесмен; а самият Питър гледаше замислено огъня помежду яките си, сякаш кроеше какви точно инвестиции да направи, когато дойде ред да получи този удивителен доход. Марта, която беше бедна чиракиня при една шапкарка, тогава им разказа каква работа трябва да върши и колко часа работи без прекъсване, и как възнамерява утре сутринта да си полежи и дълго и добре да си почине; тъй като утре беше празник, който тя прекарваше в къщи. Също така, как преди няколко дни била видяла една графиня и един лорд и как лордът бил „висок горе-долу колкото Питър“; при което Питър издърпа яките си толкова нависоко, че ако бяхте там, нямаше да можете да видите главата му. През всичкото това време кестените и каната минаваха от ръка на ръка; а не след дълго чуха песен за едно дете, изгубило се, докато вървяло в снега, изпълнена от Мъничкия Тим, който имаше тъничък жален глас и я изпя наистина много добре.
В тази вечер нямаше нищо грандиозно. Те не бяха представително семейство; не бяха добре облечени; обувките им съвсем не бяха от ония, дето не пропускат водата; дрехите им бяха бедни; и бе възможно Питър да познава, и твърде вероятно познаваше отвътре не една заложна къща. Но те бяха щастливи, благодарни, доволни един от друг и доволни от положението на нещата. И когато образите им се отдалечаваха и изглеждаха още по-щастливи в бляскавия дъждец, поръсен от факлата на духа при тръгване, Скрудж впери очи в тях и в Мъничкия Тим, докато изчезваха от погледа.
До това време се беше смрачило и снегът се беше засилил; и когато Скрудж и духът вървяха по улиците, светлината на бумтящите огньове в кухни, гостни и всички други видове стаи беше чудесна. Тук трепкането на пламъците показваше приготовления за уютна вечеря, като чиниите бяха поставени да се топлят и топлят пред огъня, а яркочервени завеси бяха готови да бъдат събрани, за да не допуснат вътре студа и тъмнината. Другаде пък всички деца от къщата изтичваха на снега да посрещнат омъжените си сестри, братя, братовчеди, вуйчовци, лели, като искаха първи да ги поздравят. Тук пък се виждаха сенки на прозоречния транспарант — събиращи се гости; а там група хубави девойки, всички с качулки и обувки с кожи и всички бъбрят едновременно, пристъпват ситно и леко към някоя близка съседна къща; където, горко на ергенина, който ги вижда да влизат — хитрите му чародейки, знаят си те работата — целите са грейнали!