— Не знам какво да правя — извика Скрудж, като едновременно се смееше и плачеше и се правеше на същински Лаокоон (Лаокоон — в древногръцкия епос жрец на бога Аполон, който предупредил троянците за оставения на морския бряг от гърците дървен кон, пълен с войници. Затова бил удушен заедно с двамата си сина от две грамадни змии, изпратени от Атина или Аполон) с чорапите си. — Лек съм като перце, щастлив съм като ангел, весел съм като ученик. Замаян съм като пияница. Весела Коледа на всички! Щастлива Нова година на целия свят! Ехей, браво! Ура! Ехей!
Беше влязъл с подскачане във всекидневната и сега стоеше там, съвсем задъхан.
— Ето тенджерката, в която беше овесената каша! — извика Скрудж, като отново заскача, обикаляйки огнището. — Ето вратата, през която влезе духът на Джейкъб Марли! Ето ъгъла, в който седеше Духът на Настоящата Коледа! Ето прозореца, от който видях скитащите се призраци! Всичко е наред, всичко е вярно, всичко това се случи. Ха-ха-ха!
Наистина, за човек, който толкова много години не беше се смял, това беше един прекрасен смях, знаменит смях. Предшественик на дълга, дълга редица чудесни смехове!
— Не знам кой ден от месеца сме! — каза Скрудж. — Не знам колко време съм се намирал сред призраци. Нищо не знам. Същински младенец съм. Няма значение. Пет пари не давам. Бих предпочел да съм младенец. Ехей! Ура! Ехей, браво!
Възторгът му беше прекъснат от черковните камбани, издаващи най-мощните звуци, които някога бе чувал. Бим, бам, бум; бим, бум, бам. Бам, бим, бум; бум, бам, бим! О, прекрасно, прекрасно!
Като изтича до прозореца, той го отвори и показа навън главата си. Нито гъста мъгла, нито рядка; ясно, светло, весело, ободряващо, студено; студено, музика за кръвта, на която да танцуваш; златна слънчева светлина; прекрасно небе; сладостен свеж въздух; весели камбани. О, прелестно, прелестно!
— Какво е днес? — провикна се Скрудж, като се обърна към едно момче долу, облечено празнично, което се помайваше и може би го търсеше.
— Какво? — запита в отговор момчето, изпълнено с почуда.
— Какво е днес, приятелче? — запита Скрудж.
— Днес — възкликна момчето, — ами че КОЛЕДА.
— Коледа е! — каза на себе си Скрудж. — Не съм я пропуснал. Духовете са направили всичко в една нощ. Те могат да направят всичко, което си поискат. Разбира се, че могат. Разбира се, че могат. Здравей, приятелю!
— Здравей! — отвърна момчето.
— Познаваш ли птицепродавеца от ъгъла на по-следващата улица? — запита Скрудж.
— Е, как да не го познавам — отвърна момъкът.
— Интелигентно момче! — рече Скрудж. — Забележително момче! Знаеш ли дали са продали рекламния пуяк, дето висеше там? Не малкия рекламен, а големия?
— Какво, оня, големият колкото мене? — отвърна момчето.
— Какво приятно момче! — забеляза Скрудж. — Удоволствие е да разговаряш с него. Да, красавецо!
— Виси си там и сега — отговори момчето.
— Наистина ли? Върви и го купи.
— Няма го майстора! — възкликна момчето.
— Не, не — рече Скрудж, — сериозно говоря. Върви, купи го и им кажи да го донесат тук, за да им наредя къде да го предадат. Върни се с човека и ще ти дам един шилинг. Върни се с него в по-малко от пет минути и ще ти дам два шилинга и половина!
Момчето се стрелна като куршум. Изкусен стрелец трябва да е онзи, който би могъл да изстреля куршум и наполовина така бързо.
— Ще го изпратя на семейството на Боб Крачит! — прошепна Скрудж, като потри ръце и се раздра от смях. — Той няма да знае кой го изпраща. Пуякът е два пъти по-голям от Мъничкия Тим. Джо Милър никога не ще направи по-голяма шега от тази, да го изпрати в дома на Боб!
Почеркът, с който той написа адреса, не беше много равен, но той успя някак си да го напише и слезе долу да отвори външната порта, да е готов за пристигането на човека на птицепродавеца. Като стоеше там и го чакаше да дойде, Скрудж зърна чукчето на вратата.
— Ще го обичам, докато съм жив! — извика Скрудж, като го погали с ръка. — По-рано не съм го и поглеждал. Какъв честен израз има на лицето си. Чудесно чукче. Ето и пуяка. Ехей! Ура! Как сте! Весела Коледа!
Беше истински пуяк! Никога тая птица не би могла да стои на краката си. За минутка би ги счупила като восъчни пръчки.
— Ха, та човек не би могъл да я занесе до Камдън Таун — рече Скрудж. — Трябва да повикам файтон.
Хихикането, с което каза това, и хихикането, с което плати за пуяка, и хихикането, с което плати за файтона, и хихикането, с което даде бакшиш на момчето, можеха да бъдат надминати само от хихикането, с което той отново седна задъхан в креслото си, като хихикаше, докато се разплака.
Бръсненето не беше лека работа, тъй като ръката му продължаваше да трепери много силно, а бръсненето изисква внимание, дори и ако не танцувате, докато извършвате тази дейност. Но ако беше порязал върха на носа си, той щеше да му залепи мушамичка и щеше да е напълно доволен.