— Много съжалявам, сър — рече Боб. — Наистина съм закъснял.
— Закъснял ли си? — повтори Скрудж. — Да, мисля, че си закъснял. Влезте тук, сър, ако обичате.
— Само веднъж в годината е, сър — каза умолително Боб, като се появи откъм „цистерната“. — Това няма да се повтори. Вчера се повеселих малко, сър.
— Ето какво ще ти кажа, приятелю — каза Скрудж, — няма повече да позволявам такива неща. И следователно — продължи той, като скочи от стола си и така навря пръст в жилетката на Боб, че той отново залитна обратно в „цистерната“, — и следователно ще ти повиша заплатата!
Боб затрепера и се поприближи до линията за чертане. За миг му хрумна да оскърби Скрудж с нея, да го върже и да помоли хората от сляпата уличка да му помогнат и да донесат усмирителна риза.
— Весела Коледа, Боб! — рече Скрудж с настойчивост, която човек не можеше да сбърка с нещо друго, като го потупваше по гърба. — По-весела Коледа, Боб, добри ми човече, отколкото съм ти създавал в продължение на много години. Ще ти повиша заплатата и ще се постарая да помогна на семейството ти, което се мъчи да свързва двата края, и ние двамата ще обсъдим работите ви още този следобед, пред съд с горещо коледно вино, с плодове и канела, Боб! Стъкни огньовете и на часа купи още една кофа за въглища, Боб Крачит!
Скрудж веднага изпълни обещаното. Извърши всичко и много повече; а на Мъничкия Тим, който не умря, той беше като втори баща. Стана такъв добър приятел, такъв добър господар и такъв добър човек, какъвто изобщо можеше да се види в добрия стар град, градче или окръг в добрия стар свят. Някои хора се смееха, като виждаха настъпилата у него промяна, но той ги остави да си се смеят и не им обръщаше внимание; защото беше достатъчно мъдър да знае, че на земното кълбо нищо не можеше да се промени за добро, без отначало някои хора да не се разсмеят здравата; и като знаеше, че този вид хора и така и така ще бъдат слепи, сметна, че ще е по-добре те да сбърчат очи в смях, отколкото да получат този недъг в по-малко привлекателни форми. Собственото му сърце се смееше; и това му беше съвсем достатъчно.
По-нататък той нямаше никакво взимане-даване с привидения, като докрай живя с принципа на пълно отказване от тях; и за него винаги казваха, че ако изобщо някой знае да чествува Коледа както подобава, това е именно той. Дано това може с право да се каже за нас, за всички нас! И така, както забеляза Мъничкия Тим, нека господ благослови всички ни!