Погледна към позлатените прозорци и шумното празненство вътре. Не харесваше себе си заради това, което бе направила, и за начина, по който го бе накарала да се чувства, но вече не можеше да избяга или да се обърне на другата страна, всичко почти бе приключило. Трябваше да действа докрай и да се погрижи то да се случи. Тази вечер трябваше да е краят. На всичко.
Алекс отвори вратата и се втренчи вътре. Посрещнаха я веселие и хаос — развяваха се килтове, ръце бяха преплетени, хора се смееха и подскачаха, други стояха на бара — на три редици, — държаха напитки и разговаряха. На гредите бяха окачени гирлянди, една миниатюрна елха в саксия, поръсена с изкуствен сняг, стоеше в далечния ъгъл на сцената, където свиреше бандата — цигулари и акордеонист, които потропваха с крака и поклащаха глави, а от двете им страни се полюляваше по един огромен надуваем Дядо Коледа.
Алекс влезе бавно и огледа стаята, търсейки единствените двама души, които искаше да види тази вечер. В ъгъла видя Хеймиш и Брус, и двамата с килтове, да разговарят оживено, навели глави и с напитки между тях. Торкуил беше с традиционна военна униформа и говореше с едно червенокосо момиче, което беше виждала няколко пъти в стола. Но къде беше…?
— О, господи, къде се изгуби?
Усети една ръка на лакътя си и когато се обърна, видя Скай да я гледа с очи, които се стрелкаха насам-натам.
— Съжалявам, забавиха ме.
— Два часа? — наполовина изхленчи, наполовина се разсмя Скай.
— Аз… ъм… трябваше да говоря с един клиент. В Ню Йорк. — Погледна Скай, чиито страни бяха зачервени, а дишането й учестено. — Танцувала ли си?
— Без да спирам — отговори тя и издиша шумно. — Изтощена съм. Трябва да танцуваш.
— Не знам танците. — Огледа се за Локи. Къде беше той? Дали все пак не бе пропуснал празненството?
— Не е трудно, честна дума. Мъжете вършат трудната работа. Ако знаят къде да те оставят и кога да те завъртят, всичко ще е наред.
— Звучи страшно.
— Трябва ти само малко течен кураж, това е всичко — засмя се Скай. — Ето, вземи това — подаде й чаша уиски тя. — Така или иначе, имаш да ни догонваш.
Алекс отпи една глътка, очаквайки опарването в гърлото, наслаждавайки му се.
— Е, как върви? Нали знаеш с кого?
— Танцувахме заедно вече два пъти.
Значи Локлан беше тук. Това беше нещо. Усети, че се отпуска малко. Наистина ли?
— Да. Като казвам заедно, това не е като бавните танци, нали разбираш? Не сме долепили буза до буза, но беше мой партньор два пъти, което, като се има предвид, че едва ме поглеждаше през годината… — Тя прехапа устна.
— Ами, това е добре.
— Предполагам — направи физиономия тя.
— Какво?
— Чувствам се толкова зле. Всички идват и ме поздравяват, пожелават ми късмет… И непрекъснато мисля за Ал.
— Недей. Не мисли за него, докато не си напълно сигурна какво искаш. Решението трябва да е само твое. Не се жени за него от чувство за вина.
— Права си.
— Просто виж къде ще те отведе тази вечер. Двамата вече… говорихте ли?
— Не. Все още не сме. Но мисля, че може би се подготвя за това, нали разбираш? Непрекъснато го улавям да ме гледа странно.
— Разбира се. — Алекс се огледа наоколо. Почувства, че й се повдига. Искаше й се да избяга. — Той къде е?
— Ей там, близо до бара. О, да, ето го, погледни. С карираната риза.
Алекс погледна нататък и го видя в профил, застанал с някои от работниците в майшуването. Но той не говореше и тялото му беше прекалено неподвижно. Изглеждаше потънал в мисли. Някъде далече.
— Господи, тази вечер изглежда толкова красив, не мислиш ли? — промърмори Скай.
Да.
— Предполагам.
Сякаш усетил, че го наблюдават, той вдигна очи и застина още повече, когато видя насочените им към него погледи.
Не можеше да направи това.
— Трябва да отидеш и да говориш с него — каза тихо Алекс и побутна Скай с лакът. Но го правеше, така или иначе.
— Наистина ли? Мислиш ли?
Не.
— Със сигурност. Това е идеална възможност.
— Мисля, че трябва да си взема едно питие, след като вече нямам — разсмя се Скай.
— Нека той ти вземе. И го попитай колко е часът. Или поискай помощ за… не знам, косата си или нещо такова. Просто му искай множество дребни услуги.
— Защо?
— Това изиграва ума и кара хората да мислят, че те харесват още повече, отколкото в действителност.