— Яко!
Алекс я наблюдаваше как отива, забелязвайки, че погледът на Локи остава върху нея, а не върху Скай.
— Прекрасна страннице! Къде се криеш?
Алекс се огледа и видя Калъм, внезапно застанал пред нея със самоуверената си усмивка и истинска радост в очите.
— Някои хора се правят на недостижими! Не обърна внимание на нито едно от съобщенията ми.
— Нямаше ме няколко дни… нямах обхват — отговори кратко тя, усещайки гняв при вида му, разгневена, че си е позволила да се почувства поласкана от играч като него, че е флиртувала с него. Знаеше какъв е много преди да разбере какво е причинил на собствения си братовчед, но беше самотна и уморена, а той беше красавец и само за един момент това й се бе сторило лесна възможност, беше решила, че вероятно може да прави каквото иска и е свободна да следва импулсите си. Но това беше просто фантазия. Алекс живееше в реалния живот, където винаги имаше последствия и винаги — винаги — задължения, които трябваше да изпълнява.
Той направи крачка към нея, отдалечавайки се от масата.
— Трябва да те видя пак. Не мога да спра да мисля за теб. Какво ще кажеш за вечерята, за която говорихме? Може да се измъкнем сега.
— Няма да стане — каза направо тя.
Видя как на лицето му се появи объркване и уверената му усмивка изчезна.
— Но… прекарахме добре, нали? Мислех си…
— Мислел си погрешно.
Опита се да мине покрай него, но той я хвана за лакътя.
— Алекс, чакай, не разбирам. Какво е станало? Направил ли съм нещо?
— Не на мен, Калъм, не. Няма да имаш тази възможност.
— Нищо не разбирам.
Тя направи крачка по-близо до него.
— Знам за теб и Скай — каза тихо тя.
Изражението му се промени.
— Какво?
— След всичко, което ми каза за това колко близки сте били, че сте били като братя, и после му причиняваш това? Отвращаваш ме.
— Виж, просто ме из…
— Недей. Не ми говори, разбираш ли? — прекъсна го тя и издърпа ръката си.
— Алекс!
Тя си проправи път през тълпата, отдалечавайки се от него, блъскайки се към бара, поръчвайки още една напитка. Изпи я наведнъж. Скай беше права, наистина имаше нужда от малко течен кураж, за да преживее тази вечер. Беше тук само от пет минути, а вече беше непоносимо.
Празненството беше в разгара си, всички се забавляваха безкрайно. Но не и тя. Тя все още работеше. Опитваше се да приключи сделката.
— Какво беше това? Скарване с любимия?
Локи стоеше до нея, опрял лакти на бара, с напитка в ръце и навел глава, загледан втренчено в нея.
— Нищо.
— Не изглеждаше като нищо. Не са много хората, които могат да изтрият усмивката от лицето на братовчед ми.
Тя преглътна.
— Казах му, че знам какво ти е причинил.
Локи присви очи.
— Което е какво точно?
Тя му хвърли невярващ поглед. Наистина ли искаше да му го каже дума по дума?
— Скай? — прошепна тя.
На лицето му се изписа учудване, а след това мрачно задоволство.
— Е, благодарен съм ти за лоялността, но се боя, че си сбъркала братовчеда.
— Какво? — Подът сякаш пропадна няколко сантиметра.
— Подценяваш тайнствения член на семейството. Както го подцених и аз. Той е син на баща си — обясни Локи, докато тя гледаше към Торкуил, който бе потънал в напрегнат разговор с червенокосата. — Наследникът на Шолто. Принцът, наследник и на короната на „Кенталън“.
Торкуил беше прелъстил Скай?
— Но… той е женен! Има деца. Торкуил… той не би направил такова нещо — заговори объркано тя. А след това, когато видя изражението му, попита: — Защо да го прави?
— Би направил всичко, за да ме провокира. И да спи с годеницата ми беше лесен начин да покаже на всички, че съм това, което казват, че съм: нестабилен, непредсказуем, извън контрол.
Вярно беше — това бяха неща, които Шолто наистина й бе казал за него.
— И трябва да призная, че се получи — сви рамене Локи. — Денят, в който го ударих на семейния съвет, не беше от най-добрите ми моменти, но бях разбрал само час преди това — той изпита огромно удоволствие, когато го каза, без да иска, по време на закуската…
Локлан вдигна питието си и го довърши.
Алекс потрепери. Торкуил й беше казал, че Локи го е ударил заради сделката с „Ферандор“. „Силни емоции“, беше казал той, след като през цялото време той е бил виновният. Не само Локи бе наклеветен. Всичко, което беше казала на Калъм… Тя се обърна да го потърси — той говореше в една малка група, но езикът на тялото му беше затворен, отбранителен.
— Трябва да се извиня на Калъм.
— Още не — докосна с пръсти ръката й Локи.
Тя преглътна, припомняйки си защо тази вечер присъствието й тук беше нужно.