Выбрать главу

— Яко!

Алекс я наблюдаваше как отива, забелязвайки, че погледът на Локи остава върху нея, а не върху Скай.

— Прекрасна страннице! Къде се криеш?

Алекс се огледа и видя Калъм, внезапно застанал пред нея със самоуверената си усмивка и истинска радост в очите.

— Някои хора се правят на недостижими! Не обърна внимание на нито едно от съобщенията ми.

— Нямаше ме няколко дни… нямах обхват — отговори кратко тя, усещайки гняв при вида му, разгневена, че си е позволила да се почувства поласкана от играч като него, че е флиртувала с него. Знаеше какъв е много преди да разбере какво е причинил на собствения си братовчед, но беше самотна и уморена, а той беше красавец и само за един момент това й се бе сторило лесна възможност, беше решила, че вероятно може да прави каквото иска и е свободна да следва импулсите си. Но това беше просто фантазия. Алекс живееше в реалния живот, където винаги имаше последствия и винаги — винаги — задължения, които трябваше да изпълнява.

Той направи крачка към нея, отдалечавайки се от масата.

— Трябва да те видя пак. Не мога да спра да мисля за теб. Какво ще кажеш за вечерята, за която говорихме? Може да се измъкнем сега.

— Няма да стане — каза направо тя.

Видя как на лицето му се появи объркване и уверената му усмивка изчезна.

— Но… прекарахме добре, нали? Мислех си…

— Мислел си погрешно.

Опита се да мине покрай него, но той я хвана за лакътя.

— Алекс, чакай, не разбирам. Какво е станало? Направил ли съм нещо?

— Не на мен, Калъм, не. Няма да имаш тази възможност.

— Нищо не разбирам.

Тя направи крачка по-близо до него.

— Знам за теб и Скай — каза тихо тя.

Изражението му се промени.

— Какво?

— След всичко, което ми каза за това колко близки сте били, че сте били като братя, и после му причиняваш това? Отвращаваш ме.

— Виж, просто ме из…

— Недей. Не ми говори, разбираш ли? — прекъсна го тя и издърпа ръката си.

— Алекс!

Тя си проправи път през тълпата, отдалечавайки се от него, блъскайки се към бара, поръчвайки още една напитка. Изпи я наведнъж. Скай беше права, наистина имаше нужда от малко течен кураж, за да преживее тази вечер. Беше тук само от пет минути, а вече беше непоносимо.

Празненството беше в разгара си, всички се забавляваха безкрайно. Но не и тя. Тя все още работеше. Опитваше се да приключи сделката.

— Какво беше това? Скарване с любимия?

Локи стоеше до нея, опрял лакти на бара, с напитка в ръце и навел глава, загледан втренчено в нея.

— Нищо.

— Не изглеждаше като нищо. Не са много хората, които могат да изтрият усмивката от лицето на братовчед ми.

Тя преглътна.

— Казах му, че знам какво ти е причинил.

Локи присви очи.

— Което е какво точно?

Тя му хвърли невярващ поглед. Наистина ли искаше да му го каже дума по дума?

— Скай? — прошепна тя.

На лицето му се изписа учудване, а след това мрачно задоволство.

— Е, благодарен съм ти за лоялността, но се боя, че си сбъркала братовчеда.

— Какво? — Подът сякаш пропадна няколко сантиметра.

— Подценяваш тайнствения член на семейството. Както го подцених и аз. Той е син на баща си — обясни Локи, докато тя гледаше към Торкуил, който бе потънал в напрегнат разговор с червенокосата. — Наследникът на Шолто. Принцът, наследник и на короната на „Кенталън“.

Торкуил беше прелъстил Скай?

— Но… той е женен! Има деца. Торкуил… той не би направил такова нещо — заговори объркано тя. А след това, когато видя изражението му, попита: — Защо да го прави?

— Би направил всичко, за да ме провокира. И да спи с годеницата ми беше лесен начин да покаже на всички, че съм това, което казват, че съм: нестабилен, непредсказуем, извън контрол.

Вярно беше — това бяха неща, които Шолто наистина й бе казал за него.

— И трябва да призная, че се получи — сви рамене Локи. — Денят, в който го ударих на семейния съвет, не беше от най-добрите ми моменти, но бях разбрал само час преди това — той изпита огромно удоволствие, когато го каза, без да иска, по време на закуската…

Локлан вдигна питието си и го довърши.

Алекс потрепери. Торкуил й беше казал, че Локи го е ударил заради сделката с „Ферандор“. „Силни емоции“, беше казал той, след като през цялото време той е бил виновният. Не само Локи бе наклеветен. Всичко, което беше казала на Калъм… Тя се обърна да го потърси — той говореше в една малка група, но езикът на тялото му беше затворен, отбранителен.

— Трябва да се извиня на Калъм.

— Още не — докосна с пръсти ръката й Локи.

Тя преглътна, припомняйки си защо тази вечер присъствието й тук беше нужно.