— Не. Разбира се — тя го докосна леко с ръка. — Как си?
— Бил съм и по-добре — той я погледна и прикова очи в нея.
— Къде беше тази сутрин? Притесних се за теб.
— Отидох да тичам. Имах нужда да помисля.
— Локи, толкова съжалявам — изрече тихо тя.
— Вината не е твоя — сви тъжно рамене той.
Не е ли? Алекс отклони поглед, чувствайки се нещастна.
— Помисли ли за това, което ти казах?
— Коя част от него? — изсумтя той.
— Да намериш различно бъдеще от това.
Той обърна глава и отново я погледна втренчено.
— Да.
— Скай каза, че сте танцували заедно.
— Така е. Тя винаги е била добра танцьорка. — Той я погледна. — Ти танцуваш ли рийл?
— Господи, не.
— Нищо сложно, стига да оставиш мъжа да води.
— Боя се, че това не е от силните ми страни — усмихна се Скай.
— Ами тогава най-добре танцувай с мен. Аз май съм единственият човек тук, който може да се справи с теб.
— Ха! Иска ти се! — отговори Алекс.
— Не? — В очите му внезапно проблеснаха искри под светлината на лампите и когато той внезапно сграбчи ръката й, тя видя уискито да танцува в тях. — Ами да видим.
— Чакай! Не, Локи… — Но той я дърпаше след себе си сякаш е хвърчило на вятъра. Докато излизаха на дансинга, Алекс осъзна, че цигулките бяха спрели и всички, изглежда, заемаха местата си за нов танц.
— Алекс! — извика Скай развълнувано — пиянски, — когато видя двамата. — Локи! Елате да танцувате с нас. Трябват ни още двама в нашата група.
— Какво? — попита озадачена тя, а Скай я сграбчи за другата ръка и я издърпа в редицата срещу Калъм. Той я погледна с недоверие и разочарование и Алекс почувства как вината я сграбчва като гладно дете. — Не. — Тя се обърна към Скай, изпадайки в паника. — Аз не… не танцувам рийл. Никога не сам го правила.
— Не се тревожи — усмихна се Скай. — Момчетата ще се погрижат да се справиш, нали така, Кал?
Но преди Кал да успее да реагира, един акордеон изсвири първите си високи тонове и всички застанаха мирно. Видя, че Локи стои срещу нея.
— Това е „Хамилтън“ — обясни Скай. — В този танц момичето кокетничи с мъжа, който стои до съпруга й, и се предполага, че й е любовник, но тогава, когато се очаква мъж номер две, или любовникът да я завърти, тя се обръща към мъжа до него и той я завърта. Много е игрив — усмихна се тя.
Алекс не разбра нищо от всичко това.
— Но аз не знам какво е кокетничи — каза тя с нарастващ ужас, когато жената до нея се раздвижи и след това започна да танцува в пространството между редиците.
— Просто гледай какво прави тя — засмя се Скай, докато жената направи две стъпки пред Локи, а след това се хвана под ръка с Калъм отдясно на него. — Локи ще те постави където трябва да си, нали така, Локи?
— Да.
Алекс го погледна. Той я наблюдаваше с усмивка, наслаждавайки се на паниката й, и без съмнение се радваше, че вижда спокойствието й да се пропуква. Беше повторение на вечерта със златистата пола.
Но нямаше време да мисли за това, защото внезапно всички смениха посоката на деветдесет градуса и Алекс се озова в края на редицата, като жената държеше дясната й ръка и сега стоеше с лице към Скай. Какво? Как беше станало това?
Скай й намигна, когато двете редици започнаха да се движат една към друга, тропайки с крака, а след това тръгнаха отново назад и групата им смени формата си — отново — и се превърна в кръг. Тръгнаха в едната посока, после в другата като деца в детска градина и тя гледаше объркано, докато мъжът и жената се завъртяха в центъра на кръга.
Не можеше да следи нещата. Всичко се случи отново — редици ставаха кръгове и отново редици — и тя усещаше как уискито започва да преминава в кръвта й. То може и да беше отнело повечето от страха й от танца, но също така замъгляваше способността й да разбира фигурите, които правеха, и Алекс изписка от страх, когато усети една ръка на гърба си и Скай я бутна в средата на двете линии.
Локи беше точно пред нея и тя се опита да повтори танца на жената пред Калъм, но докато решаваше с кой крак да започне, видя мъжа отдясно на Калъм да се втурва към нея и да я завърта бързо, сграбчил ръцете й с двете си ръце. Нямаше време дори да ахне, защото се озова в редицата между Скай и Калъм. Тръгнаха, тропаха с крака, върнаха се назад — и тогава ръцете на Локи хванаха нейните, той я стисна здраво и я завъртя, а очите му не се отделяха от нейните. Усети, че косата се вдига от раменете й, стаята се завъртя с шеметна скорост. Тя се засмя, повече от страх, отколкото от вълнение, въпреки че наистина беше вълнуващо. А след това отново беше в редица, хванала ръцете на Калъм и един друг мъж. Всичко се повтори — редици, тропане, редици, кръг, а след това Локи отново я въртеше и я караше да се чувства сякаш краката й не могат да го следват, сякаш той всеки момент може да я вдигне от земята и да я запрати високо във въздуха — само очите му, приковани в нейните, я задържаха на мястото й, задържаха я там.