— Това са лабораториите за блендиране и центърът за посетители.
— А, там, където се случва магията? Да отидем там тогава.
— Абсолютно сте права — каза той и я поведе нататък. — И така… как точно се нарича длъжността ви? — попита той с изпълнен с любопитство глас.
— Аз съм консултант по лидерство. Мениджмънт коуч. Бизнес коуч, както предпочиташ.
— Консултант по лидерство — повтори Локлан и я огледа по-внимателно. — Не сте ли ужасно млада за такава… началническа позиция?
— В работата ми няма нищо началническо — засмя се леко тя. — Ролята ми е да ви подкрепям, не да ви давам насоки. Вие вече имате отговорите — затова сте на позициите, на които сте. Моята задача е просто да задържа кораба спокоен, когато водите се разбушуват.
— И как го правите?
— Като слушам, проявявам емпатия, предлагам някои стратегически съвети за подобряване на увереността и повишаване на продуктивността. Това е наука и щом веднъж научиш формулите, можеш да ги прилагаш към повечето бизнес модели.
— И пак изглеждате прекалено млада, за да направлявате закостенели стари динозаври.
— Включвате ли себе си в тази група?
— Ъ?
— Възрастта няма значение. Аз никога няма да науча това, което вие знаете за производството на уиски, но и не е нужно. Трябва просто да приложа моите техники, за да ви помогна да станете по-силен, по-добър, по-предприемчив, по-динамичен и по-гъвкав лидер — зачеркни ненужното.
— Мислите, че не съм силен и динамичен? — попита той отново с онази нотка на флирт в гласа, а в очите му светнаха палави искри.
— Не бих могла да коментирам, докато все още ви правя оценка, мистър Фаркар.
— Оценка ли ми правите?
— Разбира се.
— И какво решихте досега? — светнаха още по-ярко очите му.
— Ще го включа в доклада си. Ще говорим повече за това по време на първата ни среща.
— На вечеря?
— В стаята, която сте определили за мой офис.
— Мисля, че една вечеря ще бъде по-благоприятна за установяването на хармонични отношения. Тази вечер? Да кажем в осем?
— Довечера ще нахвърлям първите си бележки и ще си почина от дългото пътуване.
Вече бяха на прага на центъра за посетители и светлините отвътре грееха през стъклената врата. Той бе хванал дръжката и тя направи крачка напред, принуждавайки го да отвори вратата, защото не беше в настроение да стои отвън в такова време — усилващият се вятър духаше право през материята на неподплатеното й палто и тя се усещаше изстинала до мозъка на костите си. Когато влезе в топлото помещение, Алекс потрепна в знак на одобрение, потърка ръце и започна да духа върху тях.
Погледът й инстинктивно се плъзна из стаята. Беше доста голяма, може би седем на пет метра, с осветени отзад стъклени шкафове на всяка от стените, в които бяха показани може би стотици бутилки, и светлината, която те хвърляха, беше в още по-топъл кехлибар, отколкото й се беше сторило от двора. В единия ъгъл пращеше печка с дърва, а из стаята бяха пръснати дъбови бъчви, изправени така, че да се използват като маси. Около едната малка група от хора, струпали анораци на купчина на пода до краката си, се радваха на дегустацията, ръководена от млада жена с очила и сресана на опашка кестенява коса. Когато двамата влязоха, няколко човека от групата се обърнаха и ги погледнаха, и погледите им се спряха с любопитство върху Алекс. Знаеше, че е, защото е облечена в червено. Беше направила погрешен избор — искаше да излъчва енергия и може би малко празнични приятелски чувства, но цветът беше прекалено агресивен за тази среда, където всичко беше акварелно бледо.
Забеляза двама мъже, застанали до касата с наведени глави, които четяха нещо и разговаряха тихо.
— Утре — тогава утре — каза Локлан, понижавайки глас, когато влезе след нея и забеляза дегустацията, която се провеждаше. Тя започна да се разхожда бавно наоколо, като оглеждаше етикетите и бутилките с различна форма на винтидж реколтите.
— Утре? Да, в осем сутринта. Ще очаквам срещата с нетърпение. Радвам се, че и вие сте продуктивен сутринта. Това е положителен знак.
— Не, исках да кажа…
— Знам какво искахте да кажете, мистър Фаркар. — Тя спря и се обърна с лице към него. — Или мога да ви наричам Локлан? — попита направо Алекс, виждайки, че той очевидно нямаше да го предложи сам. Но беше прав за едно — наистина трябваше да започнат да изграждат хармонична връзка и това означаваше да си говорят на малки имена и да установят малко физически контакт. Тя докосна леко с пръсти ръката му. — Все пак ще работим заедно в тясно сътрудничество в близкото бъдеще.