И тогава всичко свърши. Просто така, отново бяха в редица и Скай танцуваше с Калъм. Опита да си поеме въздух, следвайки другите, докато хората пляскаха с ръце, смееха се и надаваха възгласи, като през цялото време усещаше, че очите му са вперени в нея.
Опита се да не отвръща на погледа му, който беше някак многозначителен. Опасен. Ехо от миналия уикенд отекваше в ушите й като предупредителни камбани. Не можеха да се върнат там. Това нямаше да го накара да премине линията, а тя трябваше да завърши всичко, което бе започнала. Трябваше да го направи.
Но притеглянето беше прекалено силно. Докато музиката продължаваше отново и отново — десет минути, дванадесет, — тя усещаше, че я движат като водорасли в морето, оставяйки хората да хващат ръката й и да я завъртат, да я оставят тук, да я преместват там, като тя едва го забелязваше. Алекс не виждаше нищо друго освен него.
Опита се да го пропъди и когато той танцуваше със Скай, завъртайки я, тя се присъедини към възгласите, пляскайки по-силно, отмятайки глава назад, смеейки се, окуражавайки го. Но когато отново дойде техният ред, тя усети искрата между двамата, когато дланите им се докоснаха. Беше безспорно, неизбежно и тя не виждаше абсолютно никакъв начин да го спре… не и докато една топла ръка не хвана нейната в редицата, ръка, която някога също бе искала да усети допира на кожата й.
Цигулките спряха с темпераментен фалцет, като кола, която спира внезапно, и всички започнаха да ръкопляскат и да викат одобрително, като някои хора тропаха с крака, други слагаха ръце на гърдите си, докато се опитваха да си поемат въздух. Но не и Алекс. Тя задържа ръката, която бе хванала нейната, и без да каже нито дума, се повдигна на пръсти и го целуна — златната му коса под пръстите й, усмивката му под устните й.
— По дяволите, нямах представа, че между вас с Калъм има нещо — засмя се Скай от другата страна на вратата в тоалетната.
— Между нас няма нищо.
— Не изглеждаше така там, отвън! Казах ти, че е прелъстител. Никой не може да му устои. Дори и ти.
Алекс се втренчи в образа си в огледалото, където розовите стени бяха все така ужасни в отражението, както и в живота. Едва се позна. Коя беше тя? Кога се бе превърнала в този човек? Очната й линия се беше размазала, а косата й беше разрошена от подхвърлянето на дансинга. Калъм не я беше пуснал от момента, в който го бе целунала, дори не бе поискал да чуе извинението й и двамата танцуваха следващите шест поредни танца. Тя нямаше представа какви бяха и не я интересуваше. Беше изтощена, но се получаваше — ако не сядаше и не приближаваше до бара, където стоеше Локи.
— Мислех, че и ти не си успяла — каза подчертано Алекс, може би дори малко жестоко. Но пък вече беше пияна, толкова пияна, колкото и останалите.
— Ъ?
— Когато ми казаха, че си изневерила на Локи, предположих, че е било с Калъм.
Водата в тоалетната се пусна и Скай излезе, като почти се удари в стената на кабината, докато залиташе към мивките.
— Но Торкуил? Наистина? — попита Алекс, настоявайки за отговор, за обяснение. — Защо, по дяволите? Не може да се каже, че е неустоим… Скай?
Скай я погледна.
— Той просто беше там, Алекс. Докато Локи непрекъснато беше на някоя проклета планина и търсеше начини да се наказва, Торкуил беше мил с мен, обръщаше ми внимание. Изслушваше ме. Стана мой приятел. Бях толкова самотна.
— Използвал те е.
Все едно й удари плесница.
— Какво? Не!
— Съжалявам, но да. Била си пионка в играта му. Търсел е начини да нарани Локи, да го направи по-слаб. И ти си му дала възможност.
При тези гневни и брутално откровени думи на лицето на Скай се изписа разочарование, устните й затрепериха и очите й се напълниха със сълзи.
Алекс замълча, вече съжалила.
— Аз… извинявай, не исках да прозвучи толкова жестоко. Аз просто… бях шокирана, това е всичко. Просто още един шок. Иска ми се да ми беше казала.
— Мислех, че знаеш — отговори Скай и думите й преминаха във вой, през който се чуваха силни, тежки, драматични, пиянски хлипания. — К-каза, че всички говорят за това.
Права беше, разумно беше да се предположи, че името му е било споменато. Алекс я сграбчи за рамото и я стисна. Очевидно тази вечер беше добра в разрушаването на човешки животи.