Зачуди се какво прави той в момента, сега, когато вече не беше Фаркар според правната дефиниция. Какво се беше случило — ако изобщо нещо се беше случило — между него и Скай, след като тя си бе тръгнала? Горката Скай. Според Алекс той нямаше да я включи в плановете си за своето бъдеще.
Телефонът избръмча отново и тя го погледна с въздишка. Беше непознат номер, но когато прочете съобщението, нямаше нужда то дори да е подписано. Знаеше прекрасно от кого е.
Исках да ти съобщя, че Локлан подаде оставка преди един час и аз с удоволствие я приех. Поздравления за добре свършената работа.
Дъхът им висеше на облачета в ледената кабина на колата. Мистър Пеги не беше казал много, когато мисис Пеги му беше обяснила накратко, че ако не я закара, Алекс щеше да върви през полето сама. Той бе отговорил, че „така или иначе има да свърши нещо“ и след половин час мисис Пеги ги изпращаше с термос и завит във фолио сладкиш „за всеки случай“.
Снегоринът на трактора разчистваше тесния път с безмилостна експедитивност, струи сняг хвърчаха настрани и правеха високи купчини, докато приспособлението отзад разпръскваше сол на пътя. Алекс се задоволи с това да гледа през прозореца, а пръстите й си играеха с плика в скута й.
Тракторът зави през портата, като мистър Пеги знаеше откъде точно да мине, докато пътуваха през имението. Алекс съзираше голямата къща през храстите, светлините в някои от стаите вече запалени във вече отиващия си ден, въпреки че беше само малко след два. Но те не отиваха там и тя промърмори нещо в знак на благодарност, че възрастният фермер се бе съгласил да я докара, защото тя никога не би открила мястото сама.
Завиха надясно по тясна пътека, минавайки през почти алпийски пейзаж, където клоните на боровете бяха надвиснали към земята под тежестта на снега. Знаеше, че ако спрат, ще ги погълне абсолютна тишина. Можеше да са на върха на света, както и на заснежен шотландски остров. Нямаше следи от други превозни средства — астънът със сигурност не беше опция в това време, което означаваше, че той не е излизал от вкъщи този ден.
— Е, пристигнахме — съобщи мистър Пеги по обичайния си кратък начин, когато завиха и пътят премина в извита в полукръг алея с черница по средата. Къщата щеше да е поразително красива и сама по себе си — кафяв камък в стил от периода на Регентството с високи прозорци и три стъпала към входната врата, — но с натрупалия дълбок сняг по первазите, покрива и издутите сфери от чимшир в цветните лехи изглеждаше още по-омагьосваща. Беше сигурно само една четвърт от размера на главната къща, но имаше три пъти повече чар.
— Ще обърна, а ти почукай.
— О, няма да чукам, само ще пусна това в кутията — отговори забързано тя. В далечния край на алеята видя двоен гараж, където зад наполовина спуснатата врата се виждаше носът на астъна.
— Няма ли нужда да говориш с него? — намръщи се мистър Пеги.
— Всичко, което трябва да знае, е в плика.
— Ами добре — изрече след кратко мълчание мистър Пеги. — Както решиш. Аз мога да почакам. Мисис П. се е погрижила да не гладувам.
Алекс скочи от кабината, тупвайки меко в снега, и тръгна към входната врата, като не можеше да се въздържи и поглеждаше през тъмните прозорци, край които минаваше. До единия от тях стоеше старинно люлеещо се конче, през друг съзря пиано, а по-навътре, в задната част на къщата, се виждаха светлини.
Изкачи се по стъпалата и потърси пощенската кутия, но не видя нищо. Огледа се наоколо. По дяволите, дали я бяха пропуснали? Имаше ли пощенска кутия на портата?
Провери отново, но нямаше нищо. Щеше да се наложи да го остави тук. Но можеше ли да го направи? Ако го оставеше на снега, пликът щеше да се намокри заедно с всичко вътре в него.
Тя изтича обратно до трактора, който сега бе насочен обратно по пътя.
— Мистър Пеги, няма да се бавя. Няма пощенска кутия. Трябва да намеря задна врата или някъде, където няма сняг, за да го оставя.
Мистър Пеги вдигна към нея пълната с чай капачка на термоса и парче маслен сладкиш, сякаш беше очаквал нещо такова.
— Добре.
Алекс затвори вратата и забърза отново по алеята, като този път отмина вратата и продължи покрай прозорците. Зад единия видя гирички и пътека за бягане, в друга огромен телевизор и диван. Ясно беше коя част от къщата използваше той.