В думите й имаше нотка на отчаяние.
— Разбира се, че мога — отговори Скай и я погледна загрижено. — Няма какво да ти прощавам. Ти просто се опитваше да помогнеш.
— Не, бях егоист. За малко да проваля всичко за теб.
— Но не го направи. — Скай стисна ръката й. — Виж, това е общоизвестно състояние и за него си има име: загуба на смелост, нали така?
Алекс се ухили и подгъна единия си крак под другия като фламинго. Беше загубила усещанията си в пръстите на краката си преди повече от двадесет минути, много преди да излязат на снега и велурените й обувки да се повредят, но не я беше грижа. Не можеше да не направи това, преди да замине.
Скай се загледа с нежност към новия си съпруг.
— Знаеш ли, тук имаме една поговорка: „Малкият огън, който топли, е по-добър от големия, който изгаря“. — Тя погледна Алекс. — Освен това двамата с Локи наистина си поговорихме накрая. Миналата вечер, след като ти си тръгна, си казахме всички онези неща, които замитахме под килима през последната година и половина. — Тя въздъхна тежко. — Той беше гневен, аз изпадах в паника и мисля, че и двамата бяхме пили достатъчно, за да престанем да играем игри и най-после да кажем всичко, както си е. Нещата между нас отсега нататък ще бъдат много по-добре. Наистина мисля, че отново можем да сме приятели. Толкова съм щастлива.
— Кой прави съпругата ми щастлива? — попита един глас и когато се обърнаха, видяха Аласдейр да стои до тях.
— О, Ал, това е Алекс, за която съм ти говорила.
— Алекс — ръкува се той с нея, усмихнат приятелски. — Най-после се срещаме. През последните три седмици слушам повече за вас, отколкото за плановете за сватбата. Май помагате на всички.
— Е, не съм сигурна за това — засмя се Алекс, докато двете със Скай разменяха многозначителни усмивки.
Той погледна към Скай, протегнал ръка към нея.
— Каретата ни очаква. Готова ли си, кралице моя?
— Води ме, скъпи принце — засмя се Скай и отново избърса страните си.
— Ъм, виж, няма да мога да дойда на празненството — каза с тон на извинение Алекс. — Имам билет за ферибота в два часа. Останах до толкова късно, за да те видя. Съжалявам.
Скай я погледна за момент, а след това избухна в смях, а от очите й потекоха още сълзи.
— О, браво, Алекс! За малко да ти повярвам!
Алекс не вярваше, че един склад може да се направи толкова подходящ за сватба, но сега беше опровергана. Редиците от бъчвите с уиски бяха украсени с копринени панделки, подпорите на покрива на склада — увити с бръшлян, а на пътеките бяха поставени дълги маси с миниатюрни коледни елхи в края на всяка от тях. На мястото за товарене отпред беше организиран дансинг, един арфист, който свиреше любовни мелодии на малка сцена, щеше по-късно да бъде заменен от диско музика.
Локи се беше заговорил с някои от момчетата, които, без да знаят, напразно се мъчеха да го привлекат в своя местен футболен отбор, защото новината за оставката му все още беше поверителна до окончателното подписване на договорите за освобождаването му. Алекс тръгна сред гостите, разговаряйки с лекота със служителите и някои от членовете на семейството на Скай, които бяха дошли от — колко подходящо — остров Скай. Не можеше да повярва, че все още е тук. Защо все още беше тук? Задачата й беше изпълнена, време беше да си върви. И все пак…
Поне се беше стоплила — въпреки дълбоките преспи сняг отвън, складът, макар и прекрасно украсен, не беше голям и тя дори започваше да се замисля да свали палтото си. Извини се от разговора в една група за проект за морските възобновяеми източници на енергия в пролива Саунд и започна да си проправя път през гостите към изхода, за да оправи грима си, преди да седнат за сватбената почерпка.
— О. Съжалявам… — Някой се блъсна в нея, настъпвайки пръстите й с тежките си обувки, и тя потрепери точно когато Калъм се обърна.
За момент последва мълчание, докато той осъзнаваше присъствието й, отново в червено, обратно към сцената на първата им среща…
— Извинявай — каза рязко той и си тръгна.
— Калъм, чакай — каза тя и го хвана за ръката.
Той я погледна, толкова красив, толкова наранен, предпазливото му изражение почти същото като това на братовчед му.
— Моля те. Дължа ти извинение. Сгреших и…
— Отправи към мен лъжливи обвинения.
— Да, отправих лъжливи обвинения към теб и…
— Ти ме използва.
— Използвах те, да. Съжалявам.
Той остави извинението да виси във въздуха между тях като полилей — тежък и ярък, — преди да се усмихне.