— Е, не съжалявай. Струваше си.
— Моля?
— Ами, иначе никога нямаше да ме целунеш. А така получих от теб една вечер на целувки, докато двамата с братовчед ми играехте на котка и мишка.
— Ти… ти си знаел? — ахна Алекс.
— Алекс, и един слепец можеше да види какво става между вас двамата.
Тя зяпна, докато той се смееше.
— Не мога да повярвам! — извика Алекс и го перна по ръката.
— Ей, няма да гледам зъбите на подарен кон. Особено когато са такива прекрасни като твоите — ухили се той.
— Непоправим си — разсмя се Алекс и понечи да си тръгне, но той я хвана за лакътя.
— Ей, Алекс…?
Тя се обърна към него.
— Само не го наранявай, става ли?
Тя примигна, усещайки как усмивката изчезва от устните й.
— Няма.
Калъм й намигна и тя се измъкна през вратата, насочвайки се към най-близката тоалетна в столовата. В снега беше направена пътека, постлана с гумени рогозки. Имаше малка опашка и когато тя влезе, последва учудено мълчание. Алекс се запита дали беше заради червеното. А когато влезе в кабинката и някои жени заговориха с развълнуван шепот, беше ли това просто защото знаеха за нея и шефа?
Оправи грима си, усещайки в огледалото косите погледи към луксозната й козметика, и се усмихна любезно на всички, когато излизаше. Когато вече беше отвън, ги чу да избухват развълнувано в разговор, а погледът й попадна върху светлината в офиса на Локи в другия край на двора.
Тръгна внимателно през снега, който стигаше до глезените й — ако обувките не се бяха развалили досега, то сега със сигурност бяха съсипани.
— Ехо… — каза тя, надничайки през вратата. — О!
Откъм бюрото към нея се вдигнаха два чифта очи.
— А, Алекс — обади се Шолто точно когато Локи свършваше с писането на нещо и му подаде листа. — Точно навреме.
— Какво става? — попита тихо тя.
— Двамата с Локи тъкмо подписвахме договора за прекратяване на участието му. Той вече официално, правно — а скоро ще стане и публично — не е нашият главен изпълнителен директор — усмихна се Шолто. — Обикновено бих казал нещо банално в смисъл, че много ще ни липсва, но смятам, че това ще е обида към интелекта и на двама ни.
— Но той си подаде оставката едва вчера — учуди се Алекс, която се почувства притеснена при вида на усмивките и на двамата. — Как сте подготвили документите…
— Толкова бързо? — прекъсна я Локи, слагайки капачката на писалката си. — Шолто никога не оставя нещата на случайността, нали, братовчеде? Може да си сигурна, че документите са в чекмеджето му от доста време и с нетърпение е чакал деня, в който ще може да ме накара да ги подпиша. — Думите се сипеха от устата му с иронично веселие и той изглеждаше като човек, освободен от оковите си.
Шолто, който не си направи труда да отрече, му подаде ръка и Локи я стисна, и двамата великодушни — почти сърдечни — сега, когато сделката вече бе приключила.
— Е, не мога да не кажа, че получи доста от мен, Локи. Златен парашут е израз, който много точно описва пакета ти за напускане. Това е меко кацане за тебе.
— Всъщност благодарение на Алекс се приземих на краката си — каза Локи, говорейки закодирано, очите му — приковани в нея.
Шолто проследи погледа му и кимна.
— Ами, да, казаха ми, че е най-добрата. — Той се приближи, вперил малките си лукави очи в нея. — Всъщност чудесно е, че се отбихте, мис Хайд, вие така или иначе бяхте следващата в списъка на хората, с които трябва да се видя. Това е за вас. — Той бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади листче хартия за нея. Нямаше нужда да поглежда, за да разбере какво е. — Поздравления за добре свършената работа.
Алекс кимна и го проследи с поглед, докато излизаше, отнасяйки въздуха от стаята със себе си. Тя осъзна, че трепери, и знаеше, че Локи я гледа втренчено и в студения нощен въздух вече виси един въпрос.
Тя се обърна бавно към него. Той беше пребледнял като платно, докато думите на Шолто — „…казаха ми, че е най-добрата… поздравления“ — и победоносният му вид се въртяха отново и отново в главата му.
Алекс трепереше, обвила отчаяно ръце около себе си, опитвайки се да задържи огромния камък, който Шолто току-що беше бутнал на излизане.
— Господи, тук е студено — каза тя с необичайно плах глас. — Да се върнем ли на празненството? Мисля, че се готвят да започнат с речите. — Тя погледна към него, след това отново встрани. — Локи?
— Поздравления? — Погледът му беше напрегнат. Изучаващ. — За какво те поздравява? Задачата ти беше да ми помогнеш да запазя работата си. Аз напускам само заради технически въпрос, така че той защо…? — Локлан примигна. — Как работата е свършена добре, след като ти не направи това, за което си била наета…? — Изражението му се промени, той стана от стола си и се приближи, взимайки с лекота банковото нареждане от ръката й. — Освен ако не си го направила?