Той погледна листа и времето стана еластично и се разтегна колкото шестте нули, които примигваха срещу него.
— О, разбирам — изрече накрая той, думите му като дъх, който е бил изтласкан с удар от корема. Поклати глава, пусна листа и сложи ръце на хълбоците си, и видът му — като победен бог — извика ридание в гърлото й. От очите й потекоха сълзи, но Алекс не помръдна, а Локлан остана мълчалив дълго време и тишината пулсираше около тях, докато той дишаше тежко. — Значи това е била играта: няма нужда да става по-добър, накарай го да се махне. — Той изсумтя невярващо. — Господи, не очаквах това.
— Локи…
— Не-не.
Той я спря, вдигнал показалец на сантиметри от лицето й, клатейки глава, приковал очи в пода, като все още се опитваше да се съсредоточи, да събере мислите си. Тя прехапа устни, докато гледаше как осъзнаването на предателството се разпростира по лицето му като петно. „О, каква сложна мрежа плетем, когато искаме да подведем“[8] — промърмори той. Гласът му беше тих, премерен. Шокът забавяше думите му като лекарство, предателството проникваше във вените му като бавна отрова. Очите му се стрелнаха отново към нея и внезапният му поглед беше като удар с камшик. — Играла си си с мен от самото начало. Всичко е било лъжа от първия момент.
— Не.
— Не? — иронизира той и започна бавно да обикаля около нея, наслаждавайки се на това как я кара да се свива. Принуждавайки я да заеме слабата позиция, очите му бяха като ножове в тялото й. — Ти ми каза — и тук цитирам — „Аз не съм ти враг, Локлан“. Това бяха точните ти думи. По време на първата ни среща.
— Тогава не знаех. Мислех…
— Какво? — сопна се той. — Какво мислеше, Алекс?
Тя го погледна.
— Мислех, че си такъв, какъвто ми казаха. Мислех, че си опасен, безразсъден и създаваш проблеми.
— О, така е! — извика той и в очите му блесна гняв, който го караше да изглежда като полудял. — Аз съм всичките тези неща.
— Не. Не си. — поклати глава тя. — Сега те познавам.
Той спря да крачи.
— Сега ме познаваш? — Очите му бяха пълни с презрение.
— Да. — Тя усети, че трепери под омразата му.
— Сега ме познаваш? — Той закрачи отново. — Сега ме познаваш. — Промяната в тона му показа, че мисълта се е превърнала от въпрос във факт. — И въпреки това го направи. Дори и след като ти казах какво точно ще се случи, ако аз си тръгна — какво ще стане с всички тези хора, с тези семейства, с работата им… Ти въпреки всичко го направи. — Той се взря в нея, напълно неспособен да повярва. — Сега вината е изцяло твоя. Разбираш го, нали?
— Локи, моля те — започна Алекс, молейки го да я изслуша, да й даде възможност да обясни. — Не разбираш. Трябваше да е просто бизнес. Обикновена сделка да те накарам да напуснеш. Не беше нещо лично.
— Не беше лично? — прошепна той, присвивайки опасно очи. — Всичките ти проклети приказки за проблемите ми с доверието и за това, че съм бил изоставен от родителите си, за това да се освободя, да тръгна по свой път… това не ти се струва лично? Защото за мен е лично! — извика Локлан. — Аз се разкрих пред теб, а през цялото време ти си търсела слаби места, опитвала си се да видиш къде съм най-уязвим. — Той вдигна ръце във въздуха и се засмя безрадостно. — Ей! Не мога да те обвинявам — един милион е сума, на която трудно се обръща гръб. Това го разбирам. — Той сграбчи брадичката й в ръце, принуждавайки я да го погледне. — Но не се опитвай да се преструваш, че това, че ме познаваш, е означавало нещо — изсъска в лицето й Локлан, опарвайки я с горещия си дъх.
От очите й бликнаха сълзи и потекоха по лицето й и по пръстите му.
— Кълна се, че изобщо не очаквах това.
— Не, просто не си очаквала да бъдеш разкрита. „Ние“ не съществуваше, докато не напуснах — ти се погрижи за това. Можех да скоча или да ме бутнат, но ти се погрижи да не остана на позицията си и едва когато ти спечелих милиона, се появи „ние“. Мислеше, че може и вълкът да е сит, и агнето да е цяло — да ме имаш и да ме предадеш. — Той я огледа, както се гледа боклук. — Чудя се дали Шолто е знаел какво наистина получава, когато те е наел, защото до онзи момент бяха опитали всичко: да ме провокират, да ме тормозят като някакво вързано куче, да ми отнемат Скай, разрушавайки връзката ни. Докато уцелиха десетката — изпратиха теб и ти ме накара да повярвам в една лъжа.