Выбрать главу

— Сигурна съм — съгласи се Дейзи и тръгна нагоре по стълбите. — Кога заминаваш?

— Тази вечер — отговори Алекс, като великодушно пропусна факта, че беше пътувала за летището, за да вземе самолета след час и да избяга завинаги от това място.

Минаха през вратата, зад която беше започнало всичко с Локи — хмелът все още висеше там, разбира се, — и влязоха във фоайето с ламперията, което не бе очаквала да види отново. Две малки момчета и три момичета — може би на около пет, шест, седем години? — се втурнаха надолу по стълбите, крещейки с цяло гърло, като момичетата бяха насочили пистолети на „Нерф“ към момчетата, които тичаха пред тях, и стреляха неоновозелени пелети по гърбовете им.

— Казах не вътре! — изкрещя им Ема, която се бе навела над парапета и черната й коса ограждаше лицето й. — О, Алекс! Ти си тук!

Когато чуха гласовете, и Ана и Елиз изтичаха при нея.

— Ти дойде! — извика Елиз. — Слава богу!

— Не мислехме, че има голям шанс да се свържем с теб, да не говорим да те накараме да дойдеш тук — обади се Ана, а Ема изтича надолу по стълбите и се присъедини към тях. На лицата на всички беше изписана загриженост.

— Така или иначе, почти минавах наблизо — промърмори тя, докато всички я поздравяваха с прегръдки, сякаш беше една от тях, а не Юда, предателка, която бе продала скъпия им приятел. — Кои…? — попита объркано тя, когато децата се втурнаха по коридора и след това изтичаха надолу по стълбите към моравата.

— О, най-мръсните и най-шумните са моите: Бела, Чарли и Майлс — отговори Ема и извъртя очи. — Боя се, че са подивели, винаги когато идваме тук, става така. Не успявам да ги вкарам в банята, откакто дойдохме в сряда.

— Моите момичета ги водят по лош път — каза неодобрително Дейзи. — Те нямат нужда от поводи.

— Не знаех… изобщо не знаех, че имате деца — изрече учудено Алекс. — Къде, за бога, ги бяхте скрили миналия уикенд? — Запита се дали някак не ги беше забелязала? Дали наистина беше толкова егоцентрична?

— За уикенда на Макнаба отиват при майка ми. Тогава не е позволено за хлапета. Време за празнуване на големите.

— О, разбирам. — Осъзна, че всички я гледат, и се опита да се стегне, да премине отново на професионалната плоскост. — А Сам, той как е?

— Макс го прегледа, но това не е неговата област — продължи Ема.

— Е, не и ако не си докара сърдечен удар — намеси се самият Макс, влизайки във фоайето точно в този момент. — Което е възможно, имайки предвид как се развиват нещата. Много мило, че дойде. — Той я целуна леко по бузата. — Дадох му приспивателно.

— Мислиш ли, че можеш да направиш нещо? — попита Елиз, гризейки ноктите си.

— Това ми е работата — кимна Алекс. — Повикванията при кризисни ситуации са хлябът ми.

— Той е вътре — посочи към библиотеката Дейзи. — Амброуз е с него.

— Добре, благодаря.

— Ние ще сме в кухнята — допълни Дейзи. — Ще направя кафе.

— Чудесно.

Алекс чу гласовете им — загрижени, развълнувани — да се отдалечават, а тя отиде до вратата на библиотеката и почука тихо.

Вратата се отвори почти мигновено, което я стресна и я накара да направи крачка назад.

— О!

— Извинявай — каза Амброуз и се измъкна от стаята, заставайки до нея в коридора. — Не знаех, че си тук. Тъкмо отивах при другите. Той заспа.

— О — повтори тя.

— Макс му даде нещо преди час, горкият нещастник се е изтощил напълно. Изобщо не е спал снощи.

— Какво точно е станало? — попита тя, наблюдавайки го. — Асистентката ми каза, че е участвал в погрешната сделка?

— Повече от погрешна, направо катастрофална. — Той въздъхна. — Виж, не искам да звуча глупаво, но предполагам, че Локи може да ти е казал нещо за успеха на Сам?

Тя кимна.

— Момчето се справяше добре. След като продаде приложението, със сигурност нямаше нужда никога вече да работи, но той не е от хората, които могат да прекарат останалата част от живота си на яхта на Френската ривиера. Искаше да остане в играта. Нямаше значение какъв е бизнесът, той беше готов да приеме предизвикателството. Компютърни игри, търговия с уиски, каквото се сетиш — гордееше се с това, че може да прескача от един пазар в друг. Но този път е заложил на погрешния кон, вложил десет милиона лири в акции от биотехнологична компания, която се предполагало, че ще излезе първа на пазара с предродилен тест, базиран на скрининг на ДНК-то на плода, но патентът бил отказан заради някаква техническа подробност, защото е базиран на естествен биологичен процес. Или нещо такова.

— И акциите на биотехнологичната компания се сринали — каза Алекс, предсказвайки причината за кризата на Сам.