Джес ли се беше обадила? Алекс не беше сигурна защо това я учудва, все пак съпругът й беше изпаднал в криза.
— Ами да, но не е толкова зле, колкото звучи. Планирала съм дълго пътуване до Шри Ланка в края на следващия месец.
— Приятно! — възкликна Ана. — Работа или удоволствие?
— Съвсем определено е второто. Йога ритрийт е, ходя там всяка година. — Тя извъртя очи. — Въпреки че ме попитаха дали бих организирала курс за справяне със стреса в лагера, за да допълни часовете им по опознаване на себе си.
— Не проявяваш ли интерес? — попита Елиз.
Алекс поклати глава.
— Не, там е мястото, където отивам да заредя батериите. Трябва да го запазя за себе си и за моето спокойствие. Проблемът с работата ми е, че като непрекъснато разглеждам проблемите на други хора, става лесно да избягвам своите. Трябва специално да определям време в програмата си, за да се отдалеча от тях и да работя върху себе си, или никога няма да го направя.
— Предполагам, че трябва да си дисциплинирана и да не размиваш границите между работата и личния си живот? — попита Ана.
— Така е. Когато работя с клиенти, обикновено пренебрегвам себе си, отивам там, където те живеят и работят, съсредоточавам се изцяло върху техния живот, работя според техния график, срещам се с техните колеги, приятели, семейства.
— Като нас.
— О, не, не исках да кажа… — изрече бързо Алекс. — Вие сте различни.
— Така ли? Или тази вечер ще заминеш за Лондон, ще се върнеш в собствения си живот и ние ще бъдем просто приятелите на един твой бивш клиент?
— Чувствам се така, сякаш всички сме приятели. — Алекс се поколеба, усещайки остротата. — Не е ли така?
— Разбира се, че сме — обади се бързо Елиз, потупвайки я по ръката и стрелвайки с поглед Ана.
— Разбира се — потвърди и Дейзи, но очите й бяха върху зеленчуците и не успя да убеди Алекс.
Всички замълчаха притеснено, а в чиниите започнаха да се трупат обелки от картофи и да падат на масата. Бинг Кросби тихо пееше „Сняг“ — една от любимите коледни песни на майка й, — а отвън Амброуз и Макс минаваха насам и натам по чакълестата пътека, пренасяйки дърва и въглища с развети от студения източен вятър коси.
Вече бяха стигнали до морковите и пащърнака, когато от другия край на къщата се чу внезапен трясък.
— Какво беше това? — ахна Ема и всички скочиха от масата.
— О, по дяволите — изсъска Дейзи, когато чуха скърцане по чакъла на алеята. — Само това ни липсва! Джес се връща точно когато Сам отново започва да се блъска в стените.
— Не се тревожи, вие я задръжте тук, а аз ще отида при него — каза Алекс, грабна чантата си и излезе забързано от стаята, тръгвайки право към библиотеката. Пое си дълбоко въздух и почука отново на вратата, забелязвайки, че ключът е оставен от външната страна. Толкова зле ли бяха нещата? Не получи отговор, но чу движение в стаята. Влезе вътре.
Сам беше в профил и крачеше из стаята, а по пода бяха разпилени парченца синьо стъкло — ваза, пепелник?
— Сам? — Тя влезе по-навътре и затвори вратата зад себе си точно когато чу Джес да влиза в коридора и да вика името му.
Той погледна нататък и челото му се сбърчи объркано, когато я видя.
— Алекс? Какво правиш тук? Къде е Локи?
— Не е тук. Джес се е обадила в офиса ми. Мисли, че двамата с теб може да си поговорим. — Той я погледна неразбиращо и тя дори не беше сигурна, че я чува. Дали беше чул гласа на Джес в коридора? Може би се чудеше къде е жена му? — Не съм сигурна дали знаеш с какво точно се занимавам, но аз съм бизнес коуч. Специализирам в това да помагам на хора лидери, когато… имат проблеми като твоя.
Той се втренчи в нея за момент, след това се хвана за косата и се обърна на другата страна.
— Господи, какво ще помогне говоренето сега! Всичко изгубих! Провалих се!
— Да, знам. Съжалявам. — Тя се вгледа внимателно в него. — Как си?
Адамовата му ябълка подскочи и той сложи ръце на хълбоците си, загледан в пода, опитвайки се да се съвземе.
— Добре съм — отговори той. Но върховете на пръстите му бяха побелели и раменете му бяха вдигнати пет сантиметра повече, отколкото трябваше да са.
— Наистина ли?
Сам погледна към нея и спокойствието му изчезна, когато видя загрижеността й.
— Не, по дяволите! Какво съм мислил, че правя? Имах всичко — женен съм за жената на мечтите си, имам великолепна къща, повече пари, отколкото са ми нужни. И захвърлих всичко, можеше просто да запаля проклета клечка под всичко.