Алекс се приближи до голямото бюро и се облегна на него. Сега беше по-близо до Сам, достатъчно близо, за да може да понижи гласа си, което щеше да го накара да се съсредоточи върху нея, но не и толкова близо, че да го накара да се чувства притиснат. Разбираше, че Сам има нужда да се движи и искаше той да го прави; докато останеше на крака, движенията му вероятно щяха да са открити и широки. Но ако седнеше на дивана, имаше риск да се затвори, физически и умствено.
— Виж, знам, че в момента нещата изглеждат мрачни, но мога да те уверя, че щом си спечелил състояние веднъж, може да го направиш и два пъти — заговори Алекс спокойно и равно — прекалено много съчувствие би го накарало да изпадне в паника заради това, че заслужава да го съжаляват. — И това ще стане. Работя с хора като теб през цялото време, Сам — хора, които поемат рискове, финансисти, предприемачи — загубата е само част от кривата на печалбата. Никой, който наистина е постигнал нещо, не е стигнал до върха, без да понесе удари. Ще преживееш това.
— Не можеш да го знаеш.
— Мога. — Спокойствието й започна да успокоява и него.
— Как? — присви очи той.
— Като начало „Скоч Волтс“, това ще е началото на второто състояние, което ще спечелиш. Идеята е чудесна, освен това сте първите на точно този пазар.
— Локи знае ли, че мислиш така?
Алекс сви рамене, въпреки че усети физическо разтърсване при споменаването на името му.
— Няма значение какво знае Локи за мислите ми. Въпросът е дали ти вярваш в начинанието ви?
Той погледна през прозореца, като движеше притеснено челюстта си от едната на другата страна, типичен признак за стрес, и барабанеше с пръсти върху бедрото си, цялото му тяло беше много напрегнато. Трудно беше да свърже този крехък, нервен човек с онзи, който беше душата на партито и даваше тон за пиенето предишния уикенд, и който я беше въртял из стаята в темпераментна салса. Но все пак колко много се беше променило оттогава? От времето, когато Локи беше спал в тази стая, животът на всички се бе разпаднал.
Вратата зад нея се отвори и Алекс знаеше, че това е Джес, която идва да види…
— Какво, по дяволите?
Тя се обърна и едва не падна при вида на Локи, който стоеше на прага с огромен букет жълти лалета, предполагаемо за вече несъществуващата ваза на пода. Тя го погледна — очите му бяха точно толкова празни, колкото и на притеснения мъж, който стоеше зад нея. Не можеше да диша. Не можеше да мисли. Той какво правеше тук?
Внезапно зад нея се чу шум и когато се обърна стресната, Сам внезапно се появи в полезрението й, насочил се право към Локи.
— Сам? Какво става, по дяволите? — попита рязко Локи, гледайки учудено ту единия, ту другия. — Джес ми каза да сложа цветята във вазата, а намирам нея тук?
— А, да, не се тревожи. Аз ще ги сложа във вода, приятелю. — Сам го потупа по рамото в знак на извинение. — Само внимавай ей там, нали? — Той посочи към парчетата стъкло на пода. — Май се наложи малко да посчупя нещо стъклено — нали разбираш, за да ви накарам и двамата да дойдете в една и съща стая.
Какво?
— Какво става, по дяволите? — прогърмя гласът на Локи, който се завъртя на място, а Сам внезапно се втурна към вратата и се скри зад нея, оставяйки видими само главата и пръстите на едната си ръка.
— Нарича се организиране на интервенция. — Сам погледна към нея и намигна. — Вие двамата трябва да поговорите. Късмет, деца. — И преди който и да било от двамата да успее дори да помръдне, той затвори вратата — и я заключи.
— Сигурно се шегуваш! — изкрещя Локи, изтича до вратата и започна да дърпа дръжката. Но ключът беше от другата страна, а вратата беше стара и солидна, беше преживяла петстотин години с предците на Амброуз и нямаше да се предаде сега. — Това изобщо не е смешно. Веднага отвори вратата. Веднага!.. Сам! Амброуз! Скапани идиоти!
И преди Алекс дори да успее да осъзнае какво вижда, той удари с юмрук стената, а в следващия момент се преви на две от болка, обхванал юмрука си с другата ръка.
— По дяволите! По дяволите! По дяволите!
Алекс гледаше безмълвно, изпълнена с ужас. Това е било нагласено? Изведнъж „странната“ атмосфера в кухнята й стана ясна, останалите жени я бяха приели сред тях достатъчно само за да може да изиграят тази комедия, но все още не бяха сигурни дали тя е най-доброто, което се е случвало на приятеля им, или най-лошото.
— Лок…
— Не! — Гласът му беше като отрова и той се завъртя към нея, вдигнал пръст като пистолет. — Ти няма да говориш. Твоите думи не означават нищо.
Прав беше, наистина не означаваха нищо, беше го лъгала от самото начало.