— Чакай… искаш да кажеш, че прабаба ми се престорила, че осиновява собственото си дете, за да скрие факта, че е родила дете от американския войник? — попита невярващо той.
— Да! Затова няма никакви документи за осиновяването. В онези времена извънбрачно дете, родено в едно от най-видните семейства в района, е щяло да предизвика невероятен скандал.
— Но как? Как го е направила? Една бременност не може да се скрие лесно.
— Точно така. Затова изчезнала от погледите на хората. Икономката, мисис Данун, която току-що била овдовяла, се съгласила да се престори, че е бременна, и двете заминали заедно от острова, предполагаемо заради скръбта на Клариса. Отишли в Пийк Дистрикт, където никой не ги познавал, Клариса родила и след това се върнала на Айла с бебето, съобщавайки, че е осиновила детето на мисис Данун, която починала от испанска треска. Но тя не била починала.
— И ти знаеш това, защото…? — погледна я объркано Локлан.
— Защото мисис Данун е лелята на мисис Пеги и тази картина, нарисувана и подписана от нея, виси в стаята ми, а датата е девет години след предполагаемата й смърт. Мисля, че мисис Данун останала в Къмбрия и в замяна на това Клариса й плащала издръжка до края на живота й. Но в края на краищата една тайна не е тайна, ако я знаят трима души.
Локи изглеждаше зашеметен. Тя знаеше, че това е нещо голямо и не беше лесно да се възприеме. В началото беше изпържило и нейния мозък.
— Значи…
Тя го наблюдаваше как се опитва да разплете историята, отказвайки все още да повярва в това, което тя му казваше, и какво е значението му.
— И защо е сложила бебешките неща в бъчвата? Това какво значи?
— Не съм сигурна, но мисля, че е искала да скрие всичко, което е можело да свърже бебето с баща му. Мисис Пеги ми каза, че майката на Едуард Коб е идвала на острова през 1932 г. като част от „Пътуването на Златната звезда“. И ако се е срещнала с Клариса и внука си — дядо ти — ами, Клариса или й е казала истината направо, или е възможно тя да е видяла прилика в него? Джордж тогава е бил на тринадесет, така че кой знае? Може да е одрал кожата на баща си. Но независимо от това дали Дороти Коб е научила истината или не, Клариса не можела да рискува някой друг да разбере. Приятелството й с Ед вече било общоизвестно, ако видели, че се сближава с майка му, хората можело да започнат да говорят… Сигурно е искала да скрие единственото физическо доказателство, което го свързвало с баща му? Едно от първите неща, които Скай ми каза, беше, че най-хубавото нещо на това да си блендер е, че ако направиш грешка, хората разбират за това след едно поколение. Е, познай какво? Ето ни тук, разбираме всичко чак след три поколения. Добре се е справила.
— Докато се появи ти — повдигна вежда той.
— Съжалявам — усмихна се Алекс.
— Не, не съжаляваш.
— Не, не съжалявам. — Тя го наблюдаваше, докато той гледаше надолу към разбърканите снимки, писмото, истината. — Локи, може и да не ми вярваш, но наистина щях да ти изпратя цялата тази информация. Просто първо трябваше да мине известно време.
Тя погледна към него.
— Докато мине плащането, искаш да кажеш?
— Да. Условията на договора ми с Шолто бяха да те накарам да си подадеш оставката, като мислиш, че идеята е твоя. И аз направих това. И ако ти след това попаднеше на информация, която изяснява истината за така нареченото осиновяване, това нямаше да има нищо общо с мен. — Тя изви вежда.
— Ти си една доста страшна жена, Алекс Хайд.
— Благодаря ти — усмихна се тя.
Двамата впиха отново погледи един в друг и тя започна да събира листовете на спретната купчина.
— Сега какво ще правиш? Шолто все още не е обявил оставката ти, нали така?
— Не, каза, че ще изчака след Коледа. Така или иначе, дестилационната е затворена за празниците. — Локи въздъхна, седна на бюрото и кръстоса крака в глезените. — Но технически погледнато, аз си подадох оставката, той не ме е изхвърлил и независимо от юридическите подробности с осиновяването решението ми беше доброволно. Той не е длъжен да ме наеме отново.
Алекс усети, че я обзема паника. Не беше очаквала това, мислеше, че е предвидила всичко.
— Ами компанията? — Знаеше, че Скай си отива, разбира се, но тя си помисли за Брус, Хеймиш, семейство Пеги… — Ако не се върнеш, Шолто може да уреди гласуването и да ускорят поглъщането. И ще затворят дестилационната.
Локи я погледна замислено за момент и тя видя, че той се чуди дали да сподели нещо с нея.
— Не непременно — изрече накрая той. — Имам чувството, че Шолто няма да иска да наложи прекратяването на договора ми, когато види какво имам.