Выбрать главу

Тя го наблюдаваше, докато той отиде до прозореца, приклекна и започна да събира счупените парчета стъкло.

— И какво е то?

Той я погледна, хванал парчетата в свитата си ръка.

— Докладът за пожара дойде точно преди да тръгна за празненството в четвъртък вечерта. Не е било инцидент. Било е палеж.

Алекс остана с отворена уста.

— О, господи. Знаят ли кой е бил?

— Не. Но аз знам.

— Кой?

— Не можеш ли да се досетиш?

— Шолто? — ахна тя, а когато той повдигна вежда: — Торкуил?

— Мисля, че това е част от плана им с Шолто да дестабилизират производствените операции на Айла в подготовка за сделката с „Ферандор“. Много по-лесно е да се затвори една дестилационна, ако част от нея е срината до земята и вече не работи.

Алекс не можеше да повярва на това, което чуваше. Да прелъсти Скай, за да го предизвика беше едно, но палеж?

— Откъде знаеш, че е той? Призна ли си?

Локи се усмихна при самата мисъл.

— Не, но знам, че е той, от деня, в който излязох от болницата, много преди да се получи докладът… Имам записите от охранителните камери.

— Но… охранителните камери не работят — намръщи се Алекс. — Аз бях на съвещанието. Двамата с Торкуил се карахте заради разходите за поправката им.

Локлан се изправи и внимателно остави парченцата стъкло на един висок рафт, за да не може да се нарани някой.

— Точно така. Което означава, че никой не ги е проверил след пожара. Преди време, когато беше гръмнал бушонът, и това е всичко, което беше повредено, никой друг не си направи труда да провери и аз реших, че някой ден може да се окаже полезно да имам допълнителен надзор, скрит на явно място. Учудващо е какво правят хората, когато мислят, че не ги наблюдават.

Макар и да не искаше, Алекс се разсмя и тялото й се раздвижи като от вълна.

— Локи! А казваш, че аз съм страшна!

— Ами, те играеха мръсно, така че… — сви рамене той.

— Ще информираш ли да го арестуват?

— Зависи от Шолто. Може да се оставя да ме убеди да запазя информацията за себе си, ако той и синът му веднага си подадат оставките. Очевидно аз ще съм доста зает със „Скоч Волтс“ в Лондон, но ако се върна като председател с неизпълнителни функции…

Лондон? Тя го гледаше, докато той отново се приближаваше към нея.

— Но това е изнудване.

— Ти го наричаш изнудване, а аз казвам, че така действат семействата в бизнеса. — Той се ухили. — Нещата трябва да се променят от върха — нов борд с повече външни кандидати, повече жени… — Той повдигна едната си вежда към нея.

— Аз?

— Защо не? Ти току-що ми показа, че те е грижа за доброто на компанията, и вече знам, че дори само заради семейство Пеги би искала да запазиш връзката й с общността. Освен това включва само няколко дни работа в годината. Мисля, че Калъм може да заеме поста на главен изпълнителен директор. Той се справя чудесно в отдела за управлението на капитала.

— Калъм?

— Знам, че имаме различия, но двамата с него винаги сме били на едно и също мнение за важните неща. — Той направи още една крачка към нея и внезапно грабна ръката й и я притисна до устните си. — Един и същ вкус, що се отнася до жените например.

Докосването му накара стомаха й да се преобърне и кожата й да затанцува, но тя се отдръпна.

— Локи…

— Какво?

— Прекалено много неща се случиха. — Тя преглътна. — Не мислиш ли, че провалихме всичко? Всякаква идея за „нас“ беше обречена от самото начало.

Той кимна.

— Преди това бих се съгласил. Но сега нещата са различни. Ти ме познаваш, но сега и аз познавам теб. Искам те, Алекс, и знам, че и ти ме искаш.

— Но да искаш нещо не е достатъчно. Има милион причини това да не проработи.

Той се усмихна, ставайки самоуверен, ставайки арогантен, приближавайки се повече, ръцете му — на хълбоците й, главата му наведена.

— А, но знаеш ли, една мъдра, страшна, много красива жена веднъж ми каза нещо.

— И какво е то? — прошепна тя, без да може да сдържи усмивката си, решимостта й бе сломена от ръцете му на кръста й.

— Нужна ни е само една причина това да се получи.

Тридесет и първа глава

— Нямам какво да облека.

— Чудесно. Облечи това.

Тя се засмя, падайки обратно на леглото с една ръка върху лицето си.

— Локи, говоря сериозно! От всички неща, които не съм помислила да взема…

— Искаш да кажеш освен тези за работа, лов, танци…?

Тя хвърли една дантелена възглавница по него, която той хвана.