— Тога не е между тях.
— Е, боя се, че Амброуз и Дейзи наистина обичат коледните си пиеси. Не може да се измъкнеш. Това е традиция.
— Но аз не го знаех — ухили се тя, когато той хвърли възглавницата на пода и се върна в леглото, пълзейки върху нея. Предполагаше се, че разопаковат, което правеха от вече два часа, а фризерът долу чакаше, препълнен с големи бутилки шампанско, които трябваше да се изстудят за кратко време, след като предназначените за вечерта бяха използвани за празненството на обяд — въпреки че го бяха изпили само след като двамата с Локи успяха да си отмъстят на останалите, като избягаха през прозорците и изиграха драматично преследване на моравата, от което всички едва не получиха колективен сърдечен удар.
— Да, не знаеше, защото мислеше, че можеш да разбиеш сърцето ми и това да ти се размине. Е, имаме начини да те накараме да си платиш. Приятелите ми са малко извратени, когато става въпрос за наказания. — Той я целуна веднъж. Втори път. — Не се тревожи. Пиесите не са в стила на „Антоний и Клеопатра“, а по-скоро на „Продължавайте по Тибър“.
— Ще трябва да използвам чаршаф.
— Добра идея. Може да използваш този — каза той и внезапно дръпна чаршафа от египетски памук, единственото нещо, което я покриваше, и това я накара да изпищи. Локи срещна погледа й с хищна усмивка. — Не мисля, че ще ни трябва.
Масата беше така разкошно украсена, колкото разкошно бяха облечени и те — мъжете отново в традиционните военни униформи с кадифени жакети с цветовете на скъпоценни камъни, жените с най-хубавите си черни рокли (с изключение на Елиз, разбира се, която беше в червено). Свещите хвърляха топла, потрепваща светлина, на която всички изглеждаха добре (включително и еленските глави на стената). Допълнителна светлина хвърляше и пращящият огън, който танцуваше и свистеше в каменната камина.
Рона, която бе дошла с Локи с влака сутринта, лежеше пред него и изръмжаваше винаги, когато дърпаха безбройните кракери, но не се решаваше да напусне позицията си, в случай че някаква паднала храна имаше нужда от събиране. Алекс, трогната от това колко доволно беше дори и кучето, че я вижда тук, погледна по дължината на масата с чувство на спокойствие, което не бе изпитвала през целия си живот като възрастен човек.
Денят беше най-идеалният, който можеше да си спомни. Всички бяха спали до късно — е, поне тези без деца, — след това бяха закусили кранахан и бяха отворили подаръците си около елхата, докато децата играеха с дреболиите от коледните си чорапи. Момичетата много мило бяха приготвили чорап и за Локи — нейното присъствие този път бе още по-неочаквано и от предишния уикенд — с миниатюрна бутилка от любимото му уиски не от „Кенталън“ от Ема, чифт чорапи за лов, изплетени от Дейзи, рамка с негова снимка, на която изглеждаше невероятно красив на двадесет и една, от Джес и екземпляр на „Как да печелим приятели и да влияем на хората“[9] от Ана и Елиз, която той веднага й бе дал. Подаръкът, който Алекс му бе взела в последния момент, беше самолетен билет за Женева за следващия ден, а неговият за нея — модел на „Астън Мартин“, който получил при покупката на колата си и който напомняше и на двамата за онази комична нощ в дъжда.
След това бяха възбудили апетита си с разходка по хълмовете, като Локи бе държал ръката й винаги, когато беше възможно, а Алекс не можеше да изтрие усмивката от лицето си. После се бяха борили за топлата вода, като всички се бяха втурнали да пълнят вани веднага щом се прибраха в къщата.
Децата отдавна бяха станали от масата, за да изиграят още една игра на „Поди 1-2-3“, и Алекс наблюдаваше как Ана издърпва едно клонче от косата на Елиз, как Макс се опитва да мами при дърпането на кракера с жена си, как Джес игриво слага зелена найлонова папийонка върху копринената папийонка на Сам, а Амброуз обхваща талията на Дейзи и я целува по бузата за това, че е организирала толкова успешен обяд. А Локи… Локи седеше до нея и ръката му тихо почиваше върху бедрото й, а глезените им бяха сплетени под масата, докато Сам му говореше за една биотехнологичната компания, за която беше разбрал, че разработва изкуствена утробна система, която да помага при изключително преждевременни раждания.
Локи стисна крака й и я погледна — и двамата, стоплени от пламъка помежду им. Алекс се чувстваше напълно променена. Чувстваше се съвсем нова.
— Тост — извика Амброуз, избута стола си назад и вдигна високо чашата си с уиски.
Всички около масата замълчаха, а Рона вдигна поглед с очакване.