— Мисля, че всички ще се съгласят, че това беше един тежък ден. Младите влюбени тук — кимна с глава той пренебрежително към тях двамата — бяха абсолютно отвратителни.
— Отвратителни! — извикаха одобрително всички останали, докато Локи се смееше и клатеше глава.
— Хванах ги да се целуват в килера по-рано и вече са на последно предупреждение. Правилата на къщата: такова щастие не се толерира в „Бородейл“.
Дейзи изпищя възмутено и хвърли салфетка по него, която отлетя към свещника и щеше да се запали, ако Сам не беше хвърлил водата си върху нея, заливайки скута на Макс.
— Ей! — извика Макс и скочи, изтръсквайки водата от себе си, докато всички се смееха, а Рона изтича с надежда към него.
— …Но мисля, че мога да говоря от името на всички тук, като казвам какво… огромно облекчение изпитвам да видя стария ни приятел Локи с някой, много, много по-добър от него! Алекс, сигурно си луда да се захванеш с него, но ние със сигурност сме ти благодарни, че ще го вземеш от ръцете ни и най-вече от избата ми. Той е най-добрият човек, но животът му е нанесъл доста удари досега и въпреки че медът е сладък, никой не обича да го ближе от бодил. Прав ли съм?
Всички нададоха одобрителни викове, а Локи изпъшка. Алекс се наведе и го целуна по бузата.
— Но ако той е срещнал достоен противник в теб, Алекс, мисля, че и ти си срещнала достоен противник в него. Както обичната ми майка казваше, когато печелеше спор с баща ми: „Горещата вода потушава огъня“. Така че, честно казано, вие двамата се заслужавате един друг.
Алекс се засмя.
— Сега ще произнеса за всички вас, прекрасни наши приятели, тоста, който баща ми винаги пазеше за този ден. И не бъдете много взискателни към мен, защото все пак е превод от келтски. — Той прочисти гърло и изпъчи гърди. — Нека най-хубавото, което сте видели, да е най-лошото, което ще видите занапред.
Нека мишката никога не излезе от килера ви със сълзи на очи.
Нека винаги да сте здрави и весели, докато остареете достатъчно, за да умрете…
Разчувстван, той се обърна към Алекс и Локи.
— И нека винаги сте толкова щастливи, колкото искаме да бъдете. Добре дошла в семейството, Алекс — намигна той, след това изправи ръка като Робърт Брус[10] с двуострия меч и във въздуха се разхвърчаха капки уиски. — Честита Коледа, луди негодници! Сега да се веселим!
Епилог
Двете жени седяха на пейката и гледаха към огромната водна шир, която свързваше страните им като стъклено покривало. Вече бяха притихнали, след като избликналите им многобройни въпроси бяха получили отговори и над тях като наметало бе паднало спокойствие. Имаше някаква утеха в това да седят тук заедно, да гледат как танцува вятърът, как гали високата трева и гъделичка кожата на морето, да слушат тъпоклюните кайри, които подскачаха някъде зад скалите и виковете им бяха като скърцането на тежка врата. Защото това беше Шотландия, земята, която го беше спасила, и това бяха хората, които го бяха обичали.
— Ед много обичаше да седи тук. Това беше любимото му място — каза Клариса и прибра още един кичур коса зад ухото си, а слънцето излезе иззад един облак и по водата затанцуваха бели слънчеви лъчи. — Когато вече оздравяваше, се изкачвахме тук заедно като част от ежедневните му упражнения и почивахме на това място. Мисля, че то го караше да се чувства по-близо до вас.
— Бог да те благослови. — Дороти взе ръката й и я задържа в своята. — Преди да отплава за Франция, изобщо не беше виждал морето. Каза, че едно от хубавите неща на това, че се е записал в армията, е, че ще види света.
Но какъв свят беше това — помисли си тя, — в който мъжете ги спасяваха само за да бъдат изпратени на смърт, в който любовта и верността нямаха нищо общо с щастливия край? Беше ли си струвало?
Погледът й се спря върху хубавото тъмнокосо момче, слабо и загоряло на слънцето, което седеше с кръстосани крака на тревата пред тях и дялкаше една пръчка. То беше мълчаливо и спокойно за толкова младо момче, с добрата душа и милата усмивка на баща си. Беше я посрещнало със силна прегръдка, сякаш я бе чакало, сякаш е знаело, че тя ще дойде.
Усмихна се през сълзите си и кимна. Вече беше възрастна, но все още вярваше в това, в което беше възпитана да вярва като момиче — че когато Бог взима с едната ръка, той връща с другата. Така че все пак може би си е струвало. Синът й бе обичал. И беше изгубил.
10
Robert the Bruce — крал на Шотландия (1306–1329), шотландски монарх, организатор на отбраната на страната в началния период на войните за независимост срещу Англия, основател на кралската династия Брус. — Бел. прев.