Прозорците долу вляво светеха и докато още веднъж благодареше на Хеймиш за това, че я беше докарал, Алекс видя, че по стените вътре се движат сенки — някой ходеше из стаята. Здрачаваше се и като се изключи червената нишка, която се точеше в сивото на края на света, небето беше една неспокойна бъркотия от високи, скупчени един в друг облаци, които приличаха на кофи за вода, които всеки момент ще прелеят и ще се разплискат.
Бурята идваше и едри капки вече започваха да падат от време на време и да мокрят земята. Алекс се затича по каменната пътека, а пътната й чанта подскачаше тромаво на гърба й. Вдигна ръка над главата си в не особено успешен опит да защити косата си, докато чукаше на вратата и чакаше.
— Да?
Жената, която отвори, имаше очи като стафиди, тъмни, малки и разположени на пухкаво и меко лице. Беше висока за жена от нейното поколение — около метър и седемдесет — и бялата й коса беше прибрана на кок, но започваше леко да се измъква отстрани. Носеше престилка върху пола от туид и плетен на ръка пуловер, а в краката й стоеше черно-бяло бордър коли, вперило поглед в лицето на Алекс.
— Здравейте. Казвам се Алекс Хайд. Имам резервация при вас.
Измина един миг, преди жената да осъзнае за какво става въпрос.
— Ох, англичанката — изрече тя с мелодичен акцент. — Ще останете известно време?
— Точно така — отговори Алекс. — Не съм резервирала за определен брой дни. Боя се, че нямам представа колко дълго ще остана.
— Е, точно това ни харесва. За мен това значи по-рядко сменяне на чаршафите. Влезте, влезте, аз съм мисис Пеги.
Алекс я последва през едно каменно преддверие, където всяко ъгълче беше заето от палта и ботуши и двете влязоха в коридор с ламперия и врати отляво и отдясно и едно тъмнокафяво, водещо нагоре стълбище в дъното. Между още ботуши и чадъри, подредени покрай далечната стена, стоеше една плетена, доста разръфана кучешка кошница. На малка огледална масичка вляво имаше покривка от памучна дантела и плитка купа с няколко ключа в нея.
— Навън става доста бурно — каза Алекс и приглади косата си. — Явно метеорологичната служба е предупредила за код червено?
— Ох, суматохата, която създават тия дни с всичките светофарни кодове — животните винаги ще те предупредят, ако има нещо тревожно. Минете оттук и ще ви разведа — продължи тя и въведе Алекс в една стая вляво от входната врата. Беше боядисана в бледо ментовозелено, с тъмни килими върху дъсчения под и пердета в зелено и пурпурно на прозорците. Две малки квадратни маси бяха поставени под ъгъл от четиридесет и пет градуса една спрямо друга, вече подредени с прибори върху бели покривки и малка ваза с цветя от коприна. Една врата в далечния ъгъл водеше — според Алекс — към кухнята от другата страна. — И така, това е трапезарията. А там е мистър П.
— Здравейте — долетя един глас от другата страна на вратата и тя успя само да зърне едно слабо, бяло лице с рядка брада и сини очи.
— Здравейте!
— Закуската и вечерята са тук, но ако предпочитате, може да вечеряте и в стаята си — каза мисис Пеги. — А ако изобщо не искате да вечеряте тук — ако ще вечеряте навън, — просто ми кажете на закуска, за да знам колко храна да приготвя.
— Добре. Кога се сервира закуската?
— От шест до девет. Предпочитам да приключваме в осем и половина, но има хора, които обичат да се излежават — въздъхна тя.
— Е, аз със сигурност ще съм от онези, които ще закусват по-близо до шест часа. Ставам рано — каза Алекс, докато оглеждаше стаята.
— С какво се занимавате?
— Консултант по мениджмънт съм — усмихна се Алекс.
— Ами, не изглеждате достатъчно възрастна. Това ли ви води на Айла?
Алекс кимна.
— Ще работя в „Кенталън“.
— Като всички нас, значи — извъртя очи мисис Пеги. — Сигурно няма да разглеждате забележителностите? Да наблюдавате птиците?
— Не.
— Обикновено идват туристи и хора, които изследват птиците. Полярните рибарки идват чак тук да се размножават, преди да поемат отново към южните океани. Е, както и да е, това не е за всеки — пое си дълбоко въздух мисис Пеги, скръстила ръце на корема си. — А има ли нещо, което да предпочитате за закуска? Кървавица? Пушена херинга? — попита тя на един дъх.
— Всъщност, да, овесена каша с мед и банан.
— Ние използваме наши собствени овесени ядки.
Настроението на Алекс се подобри.
— А може ли кашата да е с бадемово мляко?