Алекс разгърна страниците и отново започна да разглежда цифрите. Прогнозите за растеж на „Кенталън“ бяха намалени с два процента — отчасти заради загубата на ключов дистрибутор във важен нов разрастващ се пазар в Индонезия, отчасти защото пазарът на малцово уиски бе загубил част от пазарния дял както заради блендираното уиски, така и заради уискита с по-ниски цени като американския бърбън, но най-вече това сякаш беше заради техния чаровен, но безразсъден главен изпълнителен директор и неговите лоши или необмислени решения и ръководенето на бизнеса сякаш е собствената му площадка за игра — целува момичетата и бие момчетата…
Алекс се прозя и цифрите започнаха да плуват пред очите й, докато нещо неопределено — мисъл, подозрение — се въртеше в главата й, нещо, което я глождеше цял ден, но не можеше съвсем да го определи. Усещаше как умората от усилията през деня започва да обхваща тялото й. Беше трудно винаги да е водещата при всяко общуване — непрекъснатите усмивки, подчертаното кимане, постоянният контакт с поглед, да не говорим за това, че пътуването дотук беше дълго, със смени и в Глазгоу, и след това на пристанището в Тарбет, и през повечето време й беше студено в неподходящите й дрехи. И не само това, страдаше от часовата разлика, беше пътувала до Единбург направо от Ню Йорк, където беше пристигнала след напрегната седмица от сесии с клиент във Виена. Биологичният й часовник беше съвсем объркан. Тя не можа да потисне още една прозявка, облегна глава на възглавницата и затвори очи — щеше да си позволи лукса да подремне. Това беше нещо, което насърчаваше всичките си клиенти да правят и сега щеше да го приложи на практика. Имаше нужда само от десет минути — от НАСА бяха доказали, че когнитивните функции и функциите на паметта се подобряваха след десетминутен сън — и след това можеше да се върне към таблиците. Само десет минути…
Събуди се, сепната от недоволните звуци, които издаваше стадото, докато го изкарваха от топлото помещение на блъсканото от вятъра поле. Алекс се огледа, разтревожена. Светлината все още беше мъждива, но със сигурност се беше зазорило, тя все още беше напълно облечена, отгоре на леглото, но беше покрита с вълнено одеяло и пердетата бяха пуснати. На скрина имаше поднос с отдавна изстинала храна, а на нощното шкафче имаше чаша вода. На малкото кресло в ъгъла, между скрина и прозореца, беше оставена малка купчина сгънати дрехи.
— О!
Беше спала цяла нощ? Не можеше да повярва. Примигна няколко пъти, опитвайки се да проясни главата си. Обикновено нямаше нужда нищо да я събужда след десет минути — беше се приучила да го прави — и не си спомняше последния път, когато беше спала толкова дълго или така дълбоко. Но беше свикнала с градския живот и нищото около нея я беше приспало така дълбоко — нямаше шум.
Тя свали крака от леглото и се изправи бързо, цялата схваната — не беше сигурна дали изобщо е помръднала през нощта. Отиде до прозореца, дръпна пердетата и погледна навън, за да се ориентира, защото бе пристигнала по време на буря и се беше настанила, след като се беше стъмнило. Гледката, която я посрещна, беше едновременно приятна и свирепа. От една страна, пейзажът беше в деликатни акварелни тонове — светлосиво, сиво-синьо, зелено и опушено бяло, — над полята се носеше призрачна мъгла от океана, а стадото крави бавно изчезваше от погледа й, древните планини в далечината, скрити от лека мараня. От друга страна, вятърът продължаваше да блъска земята и морето като разгневен бог и поваляше тревите и превиваше дърветата, вдигайки бурни вълни в Северния канал, сякаш се опитваше да разшири разстоянието от тук до ирландския бряг. Беше духал цяла нощ и стенанията на вятъра бяха станали нейната приспивна песен.
Алекс притисна чело в стъклото. Толкова за идеята да облече екипа си за тичане; нямаше смисъл да излиза в такова време. Отиде до скрина и взе дрехите, които бяха оставени за нея — тъмносини разкроени дънки, ябълковозелена блуза с остра яка, тъмносин ръчно плетен пуловер и напукани от времето кожени кафяви обувки с връзки. Шегуваха се, нали?
Тя въздъхна, взе сгънатите в края на леглото кърпи, отвори вратата и надникна навън, оглеждайки се за отворена врата, която щеше да означава, че това е банята. Тръгна на пръсти по коридора, като потрепваше всеки път, когато дъските под краката й изскърцваха, и се втренчи в розовия порцеланов комплект в банята, в която имаше килимче на фигури и остарял на вид електрически душ, който сигурно беше на годините на дънките.