— Ето, заповядай.
Алекс се изправи, когато Скай се върна в стаята с две чаши, бутилка дванадесетгодишно „Кенталън“ и купичка с няколко блокчета черен шоколад.
— Разглеждах снимките — каза Алекс. — Била си абсурдно сладко дете.
Скай се ухили и наля на двете по малко уиски.
— Моля ти се, тези ботуши. Толкова ги обичах, че според майка ми не съм ги сваляла в банята, в леглото… Наздраве! Или както казваме тук — Sláinte mhath!
— Sláinte mhath! — повтори Алекс, взе чашата, кимвайки в знак на благодарност, и се премести на дивана, а Скай се настани на креслото.
— Да, честно казано, и аз се чувствам така, когато си купя нови обувки — обади се Алекс, продължавайки разговора. — Изобщо не искам да ги свалям.
— Да, но се басирам, че имаш най-прекрасните обувки, така че защо да ги сваляш. „Джими Чу“, „Кристиан Лобутен“…?
— Ами, някои от тях. Всичките.
— На сватбата ще съм с „Лобутен“. Нямам търпение — сви развълнувано рамене Скай. — Алисдейр едва не умря, като видя касовата бележка.
— Значи е видял с какво ще си облечена?
— О, боже, не. Аз съм ужасно суеверна и не искам ненужно да предизвиквам никакъв лош късмет в живота ни.
— Да, разбира се — съгласи се Алекс, въпреки че според нея човек сам създаваше късмета си. — И кога е сватбата? Виждам, че имаш много списания.
— Да. На двадесет и трети е.
— Декември?
— Ъхъм.
— Изглеждаш ужасно спокойна за жена, която ще се жени след две седмици!
— Честно казано, това е спокойствие пред буря. Веднага след медения месец се местим в Глазгоу, така че трябва и да опаковам всичко от къщата. Почти съм приключила с горния етаж и сега трябва да се заема с този — направи физиономия тя. — Но се справям. По-голямата част от подготовката за сватбата беше направена преди доста време — роклята, църквата, свещеникът, мястото, оркестърът, тортата, кетърингът — всичко това е готово.
— Впечатлена съм. Ще имаш ли шаферки или пажове?
Скай се ухили.
— Ами, ще ме помислиш за луда, като ти кажа това, но пръстенът ще носи… моето куче!
— Моля? — заекна Алекс и почти се задави с питието си.
— Знам, звучи побъркано, но тя е любовта на живота ми — освен Аласдейр, разбира се, — така че трябваше да намеря за нея главна роля. Купихме й красива нова бледосиня каишка, така че да е и моето „нещо синьо“ и ще завържем пръстените на каишката й със сатенена панделка.
— О, боже, завържете ги двойно, каквото и друго да правите! — засмя се Алекс.
— Точно това каза и майка ми. Ужасява се, че ще се изгубят някъде между източната врата и олтара.
— Е, струва ми се много мило. И изключително оригинално! Никой от гостите ви няма да го забрави, това е сигурно. Тя къде е, между другото? — попита Алекс, оглеждайки стаята.
— При бившия ми, живее и при двамата. Той ще я доведе по-късно.
— О. Разбирам. И това… работи, така ли?
— Повечето време. Става все по-лесно. Когато се разделихме, ужасно се карахме при кого да е на Коледа, на Великден и такива неща, но сега всичко е много по-спокойно.
Алекс наклони глава настрани. Звучеше й кошмарно.
— Колко време бяхте заедно?
— Шест години. Връзката ни започна точно преди да отида в университета. Обичайното ми прекрасно чувство за уцелване на правилния момент! — каза тя и извъртя очи.
— Тежка раздяла ли беше?
— Може и така да се каже — сведе поглед Скай. — Той ме заряза. Вечерта преди сватбата.
— Какво? — задави се Алекс.
— Не е… не е толкова зле, колкото звучи. — Тя стисна силно очи. — Е, всъщност беше. Просто искам да кажа, че той ми направи услуга, защото бракът щеше да е ужасен. Скоро след това срещнах Ал и този път знам, че той е правилният човек.
— Колко време след това?
— Около месец.
— Еха, доста скоро е било. Бившият ти как го прие?
Скай повдигна вежда.
— Отиде на тридневен запой в другия край на острова.
— Значи той може да те остави пред олтара, но никой друг не може да те има? — намръщи се Алекс. — Съжалявам, но е пълен дивак. След това, което е направил, няма право на никакво мнение за това с кого се виждаш и какво правиш.