— Ти омъжена ли си? — погледна я Скай.
— Господи, не — отговори Алекс, а после бързо добави: — Искам да кажа, че ще е чудесно, разбира се, но не ми остава време. Пътувам много заради работата си.
— Не мога да повярвам, че някой не те е грабнал — въздъхна Скай.
— Не става въпрос някой да ме грабва, но това наистина не е приоритет за мен — сви рамене Алекс. — Голямата ми любов е кариерата ми.
— За момента — добави Скай с хитра усмивка.
— Може да е и завинаги, ще видим.
Скай облегна брадичка на ръката си и я погледна с любопитно присвити очи.
— Мислиш ли, че мъжете се чувстват заплашени от теб?
— Ъммм… някои, може би. Вероятно. Със сигурност.
— Сигурно работиш с много важни мъже.
— Да, така е. Също и жени. Тридесет и пет процента от клиентите ми са жени, но ми се иска да бяха повече. Ще се радвам, ако повече жени заемат позициите, на които в момента са клиентите ми мъже. Понякога почти се чувствам сякаш съм част от патриархалната конспирация — помагам на тези мъже да запазят работата си. Това ме ядосва.
— Но при положение че работиш в такава тясна връзка с толкова много мъже, никога ли не…?
Алекс вече клатеше глава, очаквайки въпроса.
— Никога не смесвам бизнеса с личния си живот. Никога.
— Но не може да не е имало случаи, когато си била изкушена? Поне веднъж? — не се отказваше Скай и очите й светнаха при този обрат на разговора към клюки.
— Не. Дори не позволявам на такава мисъл да мине през ума ми. Освен това мъжете на високи позиции може и да уважават равните на тях жени, но това не значи, че непременно искат да се женят за тях. Съжалявам, че ще го кажа, но много малко от клиентите ми имат съпруги, чиито кариери са така блестящи като техните.
— Господи, аз съм една от тези жени — въздъхна Скай. — Винаги си казвам, че ще поставям кариерата си на първо място, но някак все се оказва, че следвам мъжете си. След университета се върнах тук заради бившия си, въпреки че всичките ми приятели се преместиха в Глазгоу, а сега, когато съм се установила тук и имам и къщата, и работата, и приятелите си, отново заминавам заради годеника си.
— Е, имаш късмет, че работата ти позволява да го направиш. Не казвам, че трябва напълно да жертваме личния си живот заради кариерата, просто щеше да е хубаво, ако не трябваше да се избира между двете.
— Предполагам.
— И къде се местиш?
— О, не е далече. Казва се Килеарн, малко извън Глазгоу. Ал работи в центъра на града, а аз успях да си намеря работа като главен блендер в дестилационната на Гленгойн, не много далече оттам.
— Това е страхотна новина. Главен блендер е повишение, нали?
— Така е. Ще поема ролята на баща ми. Просто не тук.
— Значи в крайна сметка не си пожертвала кариерата си заради мъж. Получаваш и двете — сви рамене Алекс. — Струва ми се, че на това му казват „хаштаг да спечелиш в живота“.
— Може би — разсмя се Скай. — Просто си мисля за иронията на това, че след като не ми се искаше да се връщам тук, сега не искам да си тръгна.
— Да, така е с иронията, най-много обича да ни хапе по задните части.
— Това научен термин ли е? — ухили се Скай.
— Разбира се. — Алекс сви игриво вежди, учудена, че се забавлява толкова добре. Не можеше да си спомни последния път, когато беше общувала за разлика от контактувала.
Погледна Скай, която поднесе чашата към устните си, но преди да отпие, вдиша дълбоко, затворила очи. Отдалечи чашата, а след това я приближи отново, повтаряйки дълбокото вдишване.
— Така ли трябва да се пие уиски? — попита Алекс, омагьосана.
— О — изрече смутено Скай. — Професионална деформация. Забравям да не го правя.
— Можеш ли да ми покажеш как? Никога досега не съм го правила както трябва.
— Разбира се — отговори с готовност Скай и наля още малко и на двете. — Първото, или най-важно нещо, което трябва да запомниш, е, че уискито не е нещо, което трябва да се пие набързо, а трябва да му се наслаждаваш. Отнема дълго време, за да се направи, и трябва да му се отдели дълго време за пиене, за да може ароматът наистина да се прояви.
— Добре — отговори Алекс и промени начина, по който държеше чашата, за да е същият като при Скай — пръстите й на столчето, далече от кръглата част на чашата. Осъзна също и че никога досега не беше пила уиски от чаша със столче — винаги от права чаша.
— Така, първото нещо, което искаш да направиш, е да се представиш на питието. Затова го вдигаш към носа и казваш здравей — изрече напевно Скай и завъртя съвсем леко чашата, затвори очи и започна да вдишва аромата в продължение на цели четири или пет секунди.