— Какво казахме, можеш ли да ми припомниш? — Тя наклони глава със спокойно изражение, въпреки че тъмните й кафяви очи го гледаха с любопитство.
— Ти каза, че за да се постигне уникалното предимство, трябва да има съчетаване на всички елементи в цялостната личност?
— Точно така — кимна тя. — Трябва да имаме хармонично сливане, за да получим уникалното предимство. — Тя се усмихна. — Звучи противоречиво, нали? Сливане, уникалност — със сигурност това са противоположности? Но само когато четирите аспекта на живота ни — физическият, умственият, социалният и духовният — са балансирани, можем да очакваме да постъпваме хармонично. И когато са балансирани, защото това е огромна рядкост, тогава човек има предимството да вижда нещата по-ясно, да взима по-разумни решения, да действа по-интелигентно и уверено. Но… — изражението й се промени — ние пренебрегваме всеки един от тези аспекти на психиката си на свой собствен риск. Как бихме могли да очакваме да сме гъвкави в мислите си, ако не четем и не научаваме нищо повече освен това, което е в поверителните писма, разпращани в банката? Как може да поемем стреса от работата за достигането на планираните резултати, ако отменяме срещата с треньора си? Не може да позволим тялото ни да отслабне, умът ни да започне да работи механично, емоциите ни да се притъпят или душата ни да стане безчувствена. Не можем да действаме във вакуум. Не и на това ниво. Въздухът там горе е прекалено разреден, Хауърд.
Той въздъхна, разбирайки какво има предвид.
— Казваш ми да се откажа от нея.
— Знаеш, че никога не казвам, а просто съветвам — възрази тя и усети кратката тиха вибрация на телефона си, оставен на облегалката на стола. — Но ако вече не е останало нищо, ако между вас има само… — тя сви рамене — мъртва енергия, тогава трябва да се запиташ дали си постигнал правилното хармонично сливане.
Хауърд стисна облегалките на стола и кокалчетата му побеляха леко, а на лицето му се появи разбиране.
— Искаш да кажеш Ивон?
— Ами, да разгледаме идеята — отговори тя и разпери ръце, опитвайки се да го накара да се замисли. — Само от чувството за дълг ли все още си с нея?
— Д-дълг? — заекна той. — Женени сме от тридесет и четири години! Това е голяма част от живота ми, споделен с нея.
— Да, така е. Би ли казал, че е прекалено дълго? Ако сега се замислиш, дали ще решиш, че е трябвало да си тръгнеш по-рано?
Хауърд изглеждаше възмутен.
— Не е толкова лесно. Имаме четири деца.
— Четири пораснали деца, всичките женени и със собствени деца — кимна спокойно тя. — Знаеш, че вината не може да промени миналото, Хауърд. И тревогата няма да промени бъдещето. Това е важно решение, но може би е решение, което се опитваме да избегнем.
Хауърд сведе очи, а след това отново я погледна и върху аристократичното му лице, което украсяваше страниците на Уолстрийт Джърнал поне по два пъти в седмицата и което беше разлепено из целия град като водещия финансов консултант на кмета при последните избори, бяха изписани страх и неувереност.
— Но последния път, когато се срещнахме, ти каза, че трябва да напусна Кейли.
— Не, изобщо не съм ти казвала да напускаш когото и да било, Хауърд — изрече твърдо Алекс, облегнала брадичка на палеца и показалеца си. — Казах ти да се вгледаш в комбинацията, помниш ли? А тогава ти каза, че Кейли се държи „като побъркана“ — предявява неразумни претенции да напуснеш Ивон заради нея, заплашва да се появи в дома ти, да говори с медиите. Каза, че не можеш да спиш, не можеше да се съсредоточиш в работата си. Е, това очевидно не беше баланс, който можеше да поддържаш, продължавайки напред, и ти разбираше, че не можеш да имаш уникалното предимство, докато нещата продължават така. Така че с теб обсъдихме идеята да се откажеш от нея. — Алекс завъртя ръка. — От друга страна, ти току-що прекара последните четиридесет и пет минути да ми обясняваш, че въпреки налудничавото й поведение не можеш да стоиш далече от нея, че тя те кара да се чувстваш жив. — Тя сви рамене. — И ако това е истина, тогава недей — не се отказвай от нея. Ако тя те кара да се чувстваш толкова добре, може би е време да преосмислиш уравнението. Може би това е промяната, от която имаш нужда, за да постигнеш идеалния баланс за момента. Хората се променят, Хауърд, нуждите ни се променят. Онова, което е било добро за теб преди тридесет и четири години, не е непременно това, което е добро за теб сега. Трябва да проявиш смелост и да го приемеш. Прекалено много хора се оставят да живеят в рутина. Позволяват на буржоазните условности да ги ограничат. Но ти не си от тези хора, Хауърд, не си един от онези малки хора. Тези правила не се отнасят за теб. Ти можеш да правиш каквото поискаш и ако Кейли те кара да се чувстваш жив, да се чувстваш изпълнен с енергия, тогава бъди с нея.