— Здравей — повтори Алекс и се почувства малко нелепо, говорейки на питие.
След това Скай отметна ръка назад, сякаш беше на панти, а после отново я върна обратно.
— Как си? — промърмори тя театрално, като този път разплиска леко течността и вдиша дълбоко.
Алекс я изкопира съвсем точно, дори и интонацията.
— Много добре, благодаря. — Скай отвори очи. — Усети ли аромата? Виждаш ли как започва да диша?
Алекс кимна. Сякаш цвете се отваряше.
— Да.
— Сега отпий голяма глътка, но задръж в средата на устата си. Точно така, и ще броим назад от десет… — каза тя, вдигна пръсти и започна да отброява. Алекс преглътна заедно с нея.
— А сега вземи малко шоколад — добави Скай и й подаде купичката. — След това отпий още веднъж.
Очите на Алекс се разшириха, когато сладостта на шоколада в устата й се смеси с изгарящия огън на уискито.
— Виждаш ли как вкусовете се уравновесяват и допълват един друг? Сега бързо отпий още една глътка.
Алекс направи каквото й каза и затвори очи от удоволствие, когато пресуши последната глътка уиски и тя затанцува в устата й. Не я преглътна, а я остави върху небцето си известно време, различните вкусове като музикални ноти.
— О, господи — ахна тя накрая. — Еха.
— Нали? Хареса ли ти? — попита Скай, поглеждайки я доволно. — Трябва да опиташ двадесет и осем годишното. То е от съвсем друга класа.
— С удоволствие — отговори Алекс.
— Да? Нека му кажем здрасти.
Два часа по-късно забравеният пай с пиле беше изгорял, а те бяха поздравили дванадесетгодишното, двадесет и осем годишното, петнадесетгодишното и седемгодишното от новата серия „Върджин Оук“ и накрая една глътка от прочутото тридесетгодишно „Макалън“.
Скай беше сложила воала си и танцуваше на плоча на „Полис“[4], а Алекс се въртеше пред камината в един от подбраните от Скай тоалети — златиста плисирана миди пола, розови три четвърти чорапи на тъмносини точки, лъскави златни сандали с квадратен ток и тъмносиньо поло. Беше интересно и забавно и според нея Скай беше отделила много време, за да комбинира тоалетите — тя продължаваше да се извинява, че дрехите не са дизайнерски, — и ако Алекс работеше в социалните медии или връзки с обществеността в модния бизнес, можеше да се идеални. Но за консултант в областта на мениджмънта, чиято задача беше да повдига духа на някои от най-големите шефове в стоте най-големи компании на лондонската борса и американския фондов пазар…? Не толкова.
Но тази вечер нямаше значение. Тези шефове не бяха на малкия остров край бреговете на Шотландия, застигнати от буря и изолирани от реалния живот. Те не пиеха малцово уиски в къщата на специалистка, която бе организирала пръстените на сватбата й да бъдат отнесени до олтара от кучето й.
А Алекс беше тук и можеше да облече каквото си поискаше, по дяволите. Тя практически се водеше изчезнала по време на бойните действия, извън радара, без дрехи, без клиент (е, поне не и клиент, който имаше желание да сътрудничи). И докато тези ветрове бушуваха, беше свободна.
Звънецът на входната врата иззвъня — два пъти, — преди Скай да прекоси стаята, залитайки, и да отвори.
— Това е бебчето ми — изгука тя и се блъсна в дивана, докато вървеше, а дългият й воал се влачеше върху възглавниците зад нея.
Алекс спря да се върти и тръгна на зигзаг към грамофона — музиката наистина беше много силна, какво щеше да стане, ако някой от съседите беше извикал полиция? — но когато вдигна игличката и „Роксан“ спря, тя чу напрегнатата тишина, която бе избухнала в коридора.
— О, господи, съжалявам, ние… — оправдаваше се Скай.
Наистина беше полицията? Алекс се огледа, изпаднала в паника. Дали щяха да напишат доклад? Името й не можеше да се появи в нещо подобно. Тя погледна към кухнята. Дали имаше врата отзад? Не можеше да няма! Трябваше да…
Алекс падна върху креслото, което някак бе успяла да не види, но докато се опитваше отново да се изправи на крака, чу деликатното драскане на нокти по плочките на пода и тупането на опашка по палтата и въздъхна с облекчение. Реагираше прекалено емоционално. Пияна. Изгубила контрол, поне веднъж.
И все пак, щом не беше полицията… Алекс тръгна, клатушкайки се, през стаята, любопитна да види този озлобен бивш, негодника, зарязал Скай…
— Обади ми се мисис П. Помоли ме да откарам приятелката ти. — Гласът на мъжа беше напрегнат.