— Да — извъртя очи Алекс. — Най-после! Имам най-добрата секретарка на света. Ще трябва да й дам добър бонус — със съжаление трябва да кажа, че й изпратих пиянско съобщение в един през нощта, настоявайки за спешна доставка. Господ да ми е на помощ, ако някога ме напусне.
— Е, струвало си е. Изглеждаш невероятно.
— О, благодаря ти. Малко скучен тоалет всъщност — изрече колебливо тя, подръпвайки небрежно кашмира от вълна шесторка. — Изобщо не са така красиви като дрехите, които ти беше подбрала за мен, не мога да повярвам, че забравих да ги взема, като си тръгвах. В крайна сметка затова дойдох снощи!
— Е, може би в началото — ухили се Скай.
— Знаеш ли, боя се, че прекрасната ти златиста пола се намокри по пътя към къщи. Ще я дам на химическо чистене, ако нямаш нищо против да почакаш малко.
— О, моля те, не се притеснявай.
— Плисетата трябва да се изгладят. Но ще ти я върна колкото може по-бързо.
— Наистина няма нужда.
— Настоявам — усмихна се Алекс.
Скай сви рамене, загубила желание да спори повече.
— И върху какво работиш? — попита Алекс, приближавайки се до плота.
— Ами, специален бленд за един руски клиент. Или по-точно съпругата му е клиентът, но мъжът става на петдесет и тя иска бленд, който да отразява характера му. — Алекс махна с ръка, посочвайки плота, покрит с шишенца.
— Характерът му изглежда сложен — повдигна вежда Алекс към множеството бутилки. — Това са много уискита, от които да избираш.
— Да, ще използвам петдесет. — Скай въздъхна уморено. — Петдесет, които трябва да избера от петстотин.
— Петдесет, за да направиш само едно? Чакай, мислех, че „Кенталън“ не прави блендове?
— Само за специални поръчки. А това ще е последният ми проект за „Кенталън“ и искам да се справя добре. — Скай се усмихна и бутна леко очилата си нагоре, докосвайки нежно бутилките. — Това е петдесетгодишно малцово, което използвам като основа.
— Как изобщо знаеш с какво да започнеш? — попита със страхопочитание Алекс.
— Години опит.
— Но ти си толкова млада!
— Да, но баща ми ме обучава от дванадесетгодишна.
— Сигурно му е тъжно, че напускаш.
— Мисля, че да, малко, но разбира, че за мен това е стъпка нагоре. Все пак, ако той не се откаже от работата си тук, аз нямам друг избор, освен да се преместя. — Тя сбърчи нос. — И не ми се струва подходящо да отида в някоя от другите дестилационни на Айла. „Кенталън“ е в кръвта ми.
— Много си лоялна. Сигурно много съжаляват, че те губят.
— Ами, да… някои повече от други — погледна я смутено Скай.
— Извинявай — каза Алекс, осъзнавайки грешката си. В цялата мъгла на махмурлука си и собственото си неудобство тя напълно бе забравила, че Локи е зарязал горкото момиче. — Казах го, без да мисля. Не исках да…
— Не, няма нищо. Всички имахме достатъчно време да свикнем с идеята.
Алекс се загледа в нея, изведнъж осъзнала, че потенциално това беше възможен път за нея. Така или иначе щеше да се наложи да интервюира основните членове на мениджърския екип, но Скай беше бившата годеница на Локлан и го познаваше по-добре и по-отблизо от всички останали тук.
— Скай, виж… както знаеш, аз съм тук, за да помогна на Локи, и знам, че за теб не е тайна, че в момента той е в опасна ситуация с борда. Но той ми създава проблеми. Дори не иска да говори с мен и трябва да намеря някакъв начин да се доближа до него. — Тя се поколеба. — Може ли да ти задам няколко въпроса за него?
— Какви например? — попита предпазливо Скай.
— Ами, мисля, че не е било лесно да продължиш да работиш тук с него. За него. — Алекс не можеше да повярва, че след като той не можеше да се накара сам да се държи професионално или учтиво с нея, би могъл да се държи добре с жената, която е зарязал практически пред олтара.
— Не, беше… сложно. — Скай въздъхна. — Хубаво ще е да отида на ново място и да започна отначало. Без минало.
— Той създавал ли ти е затруднения? Да е подронвал авторитета ти? Да те е прескачал за повишение? Такива неща?
Последва мълчание и за Алекс това говореше достатъчно.
— Ами, през повечето време просто ме заобикаля, опитва се да няма нищо общо с мен — отговори дипломатично Скай.
Алекс кимна, забелязвайки как се е прегърнала с ръце, сякаш смалявайки се — класическа поза, изразяваща липса на сила. Зачуди се колко общо има пренебрежението му с напускането й. Подценявайки себе си, Скай бе казала, че следва мъжете си, но в този случай не ставаше ли повече въпрос за това, че бяга от един от тях? Бившият й годеник беше големият шеф на работното й място. Не беше ли ситуацията невъзможна и тя по-скоро беше принудена да напусне? Самата Алекс вече беше изпитала достатъчно от грубостта и тормоза му, за да може да си представи цялата истина за ситуацията му със Скай.