— Ами… ами всичко онова, което тя направи? Заплахите?
— Направила е тези неща само защото е искала да си с нея и ако напуснеш Ивон, няма да има причина да се държи така налудничаво.
Тя се облегна назад на стола и наведе брадичка, полюшвайки леко единия си крак. Последва дълго мълчание.
— Не знам — поколеба се той.
Алекс се наведе напред, опряла лакти на коленете си и скръстила ръце пред себе си.
— Тя те кара отново да се чувстваш млад, нали? — попита внимателно тя.
Той кимна.
— Непобедим. Могъщ. Мъжествен. Мъжът, който някога си бил.
Той кимна отново.
— Тя е ключът ти към това отново да станеш този мъж, Хауърд.
Той примигна.
— Но какво ще стане… искам да кажа, тя нахлу в дома ми, за бога. Мисля, че може да е нестабилна.
— Чуй ме, забрави всички причини, поради които нещо може да не се получи. Трябва ти само една, заради която да се получи. А вие двамата сте луди един за друг, ти самият ми го каза, тя е глад, който не можеш да утолиш. Това е единствената мотивация, от която имаш нужда.
Телефонът започна да вибрира отново, но Алекс не отдели поглед от Хауърд. Видя съмнението в очите му, онзи страх, който идваше, когато фантазиите се пренесат в истинския свят.
— Точно това обсъждахме в предишните ни сесии, Хауърд — ако искаш да запазиш уникалното си предимство, трябва да насърчаваш растежа и промяната в живота си. И така, отначало търсехме начин да постигнем това през благотворителната инициатива в Ангола и опита за изкачване на К2 — тя отново се облегна назад, — но ако отговорът е Кeйли, тогава да го приемем. Да не бъдем закостенели хора, които не променят вижданията си, Хауърд. Помни, че това, което кара теб да се чувстваш цял, е от полза и за банката. Намери идеалната хармония и ще постигнеш предимството.
— Но Ивон…
— Тя е голямо момиче. И съм сигурна, че ще уважиш тези тридесет и четири години, в които сте заедно, като се погрижиш за нея финансово. Все пак си джентълмен.
Хауърд примигна.
— Не съм сигурен, че става въпрос за…
— Става въпрос за теб, Хауърд. За това, което те кара да се чувстваш цял. — Тя се усмихна. — Знаеш ли коя е най-честата лъжа? Тази, която милиони хора изричат всеки ден?
Той поклати глава.
— „Добре съм.“ Повтарят го през цялото време, когато не са — особено когато не са. Ти добре ли си, Хауърд? Когато си с Ивон, животът ти такъв ли е, какъвто искаш да бъде? Или е такъв, какъвто искаш да бъде, когато си с Кейли? С коя си, когато казваш „Добре съм“? Къде живееш лъжата? Защото е с едната от тях. Мисля, че установихме, че не можеш да имаш и двете, това прекалено много разделя вниманието ти, а и си прекалено добър човек за такъв тип компромис. Имаш принципи, чест, гордост. — Тя си пое дълбоко въздух. — И всичко това означава, че стоиш на кръстопът. Време е да вземеш решение. Ако се справиш с това, ще си върнеш предимството.
Телефонът й започна да вибрира за трети път — сигналът, че е нещо спешно. Тя се усмихна и стана.
— Виж, знам, че имаш да мислиш за много неща. Промяната може да е плашеща. Защо не оставим няколко дни, за да помислиш за всичко, и следващия път, когато се видим, ще поработим върху стратегията за осъществяването на всичко това?
Хауърд също се изправи и кимна.
— Да се уталожи, да. Добре.
Той изглеждаше зашеметен, сякаш е улучен от тейзър.
Алекс го изпрати до вратата.
— Ще кажа на Луиз да се свърже със Сара и да запази нещо в програмата ти. Обяд може би? Може би трябва да излезем и да отпразнуваме тази вълнуваща нова промяна.
Докато тя отваряше вратата, Хауърд започна да се суети с копчетата на сакото си.
— Обяд? Не съм сигурен. Мисля, че съм доста зает…
— Разбира се, преди Коледа става прекалено натоварено, нали? Няма проблем, може да ги оставим да координират нещата помежду си. — Тя му подаде ръка и разтърси силно неговата. — Беше прекрасна сесия, Хауърд. Мисля, че сме на прага на промяната, към която се стремяхме. Обмисли всичко и да се видим, когато си готов.
Той тръгна бавно към асансьора и Алекс затвори вратата, взе телефона и набра единствения номер, от който й звъняха на него.